fbpx

Права на прицел: дезинформацията за Ковид-19 и основните права

В последните години сме свидетели на няколко дезинформационни „вълни“ – покрай анексията на Крим от Русия, изборите за президент на САЩ през 2016 г. и др., но нито една от тях не може да се сравни по обхватност и социално въздействие с пандемията от дезинформация, която съпътства глобалното разпространение на коронавируса. Дезинформация, според определението, прието в Европейския съюз (ЕС), са „всички форми на невярна, неточна или подвеждаща информация, създадена, представена и разпространена с намерението да причини вреда на обществото или с цел печалба“.

А такава  информация се разпространява по  всички аспекти на темата за Ковид-19 – произходът на вируса, мерките срещу разпространението му, ваксините, развитието и лечението на заболяването и пр. От самото начало на пандемията бяха активирани познати конспиративни теории, обновени с актуални Ковид-елементи: че вирусът е умишлено създаден и разпространен от глобалните елити – финансови, политически, фармацевтичните гиганти, за да спечелят много пари и да си осигурят пълен и окончателен контрол върху човечеството.

В тази широка матрица главна роля играе разказът за лишаването на хората от права – от право на свобода, на избор, на мнение, на изразяване. В същото време се работи съзнателно за обостряне на т.нар. „конфликти между правата“ – става дума за потенциалния сблъсък между различни човешки права или между едни и същи права, притежавани от различни лица. В същото време, индивидуалното право на мнение и избор се противопоставя на разбирането за общо благо и защитата на общественото здраве. 

Кои са основните права на човека и как са защитени прочетете в този текст на Factcheck.bg. Тук ще се спрем само на отделни права, които пряко са засегнати от дезинформацията на тема Ковид-19.

Всеки има право на здраве и благосъстояние

Член 25 от Всеобщата декларация за правата на човека гласи:

„Bсеки човек има право на жизнено равнище, включително прехрана, облекло, жилище, медицинско обслужване и необходимите социални грижи, което е необходимо за поддържане на неговото и на семейството му здраве и благосъстояние.“

Дезинформацията може да се превърне в заплаха и дори да ни отнеме това право, както става при пандемията от Ковид-19 – в България с болезнена сила. 

Международното хуманитарно право гарантира на всеки човек право на здраве и вменява на правителствата задължението да предприемат стъпки, за да предотвратят заплахи за общественото здраве. Така е и според българската Конституция, член 52 (3): 

„Държавата закриля здравето на гражданите“. Когато тези заплахи са сериозни и е застрашен „животът на нацията“, ограниченията на някои права са оправдани, при условие, че имат законово основание, че са строго необходими, базирани на научни доказателства, приложени недискримицационно, с ограничена продължителност и пропорционално на целта. 

Сред задълженията на правителствата в такива ситуации е и предоставянето на информация. Според Комитета по икономическите, социални и културни права към Организацията на обединените нации (ООН), правителствата имат „ключово задължение“ да предоставят „образование и достъп до информация, засягаща основни здравни проблеми в общността, включително методите за предотвратяване и контрола им“. Информацията за Ковид-19, предоставяна от правителствата на обществото, трябва да е точна, навременна и в съответствие с принципите на човешките права и това е важно условие за борба с невярната или подвеждаща информация, съветва правозащитната организация Human Rights Watch. 

Когато не се предприемат действия или правителството не се ползва с доверие, дезинформацията взима превес. Още през април 2020 г. институтът „Ройтерс“ за изследване на журналистиката публикува изследване, според което най-много (39% от всички изследвани) подвеждащи и неверни твърдения са регистрирани по отношение на действията и политиките на публичните власти, включително международни организации като Световната здравна организация (СЗО) и ООН. Според организациите, ангажирани с проверка на фактите, една от причините за това е, че публичните власти не винаги са успявали да предоставят ясна, полезна и достоверна информация на обществото. В тази ситуация неизбежно се появява нужда тези липси да бъдат запълнени, особено на фона на съществуващото недоверие към политическите елити и официалните власти.

Важно е мерките да се прилагат недискриминационно спрямо определени етнически или религиозни групи и да зачитат правата на уязвимите групи, включително възрастните хора и хората с увреждания. 

Всички тези обстоятелства трябва да се вземат предвид и при оценката на критиките срещу правителствените мерки и медицинските решения за справяне с пандемията от Ковид-19, за да се отличат легитимните въпроси и възражения от откровено неверните обвинения. По отношение на т.нар. зелен сертификат, въведен от българското правителство, има редица критики и препоръки, свързани с обстоятелствата и начина на въвеждането му, с кратките срокове за реагиране след въвеждането му, с конкретните изисквания, заложени в него и пр. Десетки жалби срещу заповедта на министъра на здравеопазването бяха подадени от граждани и партийни представители в Административен съд- София град, но от медийни съобщения се разбира , че повечето са били отхвърлени. 

Още през юли 2020 г. Конституционният съд излезе с решение, в което казва:

При наличие на обявена извънредна епидемична обстановка е ясно, че е застрашено не само конституционно гарантираното право на живот и здраве на всеки човек, но и на определена общност.[…] Когато възникне такава обстановка е безспорно, че гражданите са призвани да отдадат предимство на защитата на ценностите от най-висш порядък пред защитата на техните граждански права и свободи. Причината за това е, че рискът от погубване на човешкия живот и увреждане на човешкото здраве е заплаха за всички други човешки права и свободи, както и за демократичния ред. 

В същото време, по отношение на зеления сертификат се изказват и откровено неверни твърдения – например, че чрез него се въвежда задължителна ваксинация. Но това не е така, тъй като за получаването му има предвидени и други условия, освен ваксинацията. Несъстоятелни са и аналогиите  „ковид фашизъм“, „санитарна диктатура“, „концлагери“ и пр., които правят паралел между правителствените мерки срещу Ковид-19 и политиката на нацистка Германия срещу евреите. Любопитно е, че в много случаи протестите срещу мерките, маските, сертификатите, ваксините и пр., на които се скандират „антифашистки“ лозунги, са организирани от крайно-десни партии или групи. Австралийски изследовател, наблюдавал в последните две години дейността на крайно десни затворени групи в приложения за съобщения, установява, че те много бързо са възприели езика на антиваксърите, малобройна допреди пандемията група: „Крайнодесни националисти, антиваксъри, либертарианци и почитатели на конспиративните теории се обединиха заради Ковид и капитализираха гнева и несигурността на някои части от обществото“.

Източник: https://pixabay.com/photos/corona-coronavirus-virus-covid-19-4983590/

„Всеки има право на свобода на убеждение и на изразяването му“, гласи чл. 19 от Всеобщата декларация за правата на човека. Но тази свобода включва правото мнението ни да не бъде манипулирано или подложено на влияние без нашето знание, припомня изследване на отражението на дезинформацията върху демократичните процеси и човешките права по света, поръчано от Европейския парламент (ЕП). Понякога е трудно да се прецени къде е границата между легитимното убеждаване и манипулацията, но верността на фактите, качеството на аргументите и надеждността на източниците са критерии, на които може да се опрем. 

Факторът „без нашето знание“ придобива особена тежест в полето на социалните медии. Защото там ние не само не знаем кой кой е, кое е истина и кое не, но не знаем и защо виждаме дадено съобщение, а друго не. Не знаем дали фактът, че виждаме нещо по-често, означава, че много хора мислят като нас. Или означава, че темата е важна? Или някой е платил, за да виждаме това съдържание? Или платформата иска да го виждаме, за да ни предложи подходяща реклама? 

Някои печелят, но не тези, за които мислите

Според доклад от 2020 г. на Центъра за противодействие на дигиталната омраза (Centre for Countering Digital Hate, CCDH), 409 англоезични профила с анти-ваксърско съдържание имат общо 58 милиона последователи предимно в САЩ, Великобритания, Канада и Австралия. 147-те профила с най-много последователи (49 милиона) са привлекли близо 8 милиона нови привърженици от 2019 г. насам, което е увеличение с 19%.  Изследователите са изчислили, че тази активност е донесла 1 милиард долара годишни печалби на платформите, най-вече Фейсбук и Инстаграм. Сумата е малка, на фона на приходите на фейсбук за 2019 г. от над 70 милиарда долара. В същото време, зад най-големите неправителствени организации, агитиращи срещу ваксините и ваксинирането, стоят двама души. Единият е лекар, Джозеф Меркола, който не се свени да трупа популярност в социалните медии чрез разпространение на спорни или откровено неверни твърдения, за да продава своите продукти. Още през 2017 г. декларира състояние от над 100 милиона долара, натрупано от продажба на природни лечебни средства. Другият е Бърнард Зелц, финансист, филантроп и отдавнашен спонсор на анти-ваксърското движение. Едва 12 суперразпространители са отговорни за дветрети от цялото съдържание, насочено срещу ваксините в социалните медии, установява друг доклад на организацията.

В България не знаем почти нищо за това кой се облагодетелства финансово от разпространението на дезинформация по темата Ковид-19. Но може да се твърди, че знаем кои се облагодетелстват политически от разпространяването на крайни, подвеждащи или откровено неверни твърдения по темата. 

По данни на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), партия „Възраждане“ е постигнала значителен скок в ръста на последователите си в социалните медии след въвеждането на зеления сертификат на 19 октомври 2021 г. 

Лидерът на формацията Костадин Костадинов е втори по брой на последователи в социалните медии (200 000) след Румен Радев (363 000). От всичките близо 1.7 милиона интеракции, събрани от всички публикации на кандидатите за президент по време изследването, 60% се дължат на Костадинов. Общо 235 поста са били публикувани по темата Ковид в социалните медии от политически партии, техните лидери или кандидати за президент. Някои от най-популярните от тях съдържат дезинформационни разкази, установява изследването. Прочетете тук проверката на Factcheck.bg на твърденията на Костадинов (и не само) за страничните ефекти от ваксините.

Материали на сайтовете „Без лого“, „Списание Осем“ и „Поглед Инфо“ се отличават с най-голямо разпространение и най-голям брой интеракции, благодарение на публикуването им в голям брой маргинални страници и групи, в това число проруски, групи за излизането на България от ЕС и НАТО, фен групи на доц. Атанас Мангъров, религиозни и ултраконсервативни групи, както и такива, посветени на конспиративни теории, показва наблюдението на ЦИД. 

Според изследване, публикувано в Nature през 2020 г., което картографира мненията за ваксините онлайн, „въпреки че са по-малки като общ размер, антиваксинационните клъстъри успяват да се свържат с клъстърите на колебаещите се, докато проваксинационните клъстъри са по-периферни“. Анализът показва картина с безпрецедентна сложност, която включва близо 100 милиона индивидуални потребители, включени в много динамични, взаимосвързани клъстери из различни градове, държави, континенти и езици. Авторите доказват „експлозивен ръст“ на антиваксинационните мнения онлайн и прогнозират, че в рамките само на едно десетилетие те ще доминират.

Източник: Списание Nature, https://www.nature.com/articles/s41586-020-2281-1/figures/1

Дезинформацията не е просто парчета вредна информация. Дезинформацията е процес, организиран в сложна схема от множество поръчители и агенти, сложни стратегии за разпространение, скрит зад непрозрачните, но очевидно подходящи за целите на разпространението алгоритми в социалните медии. Затова е важно не просто да се опровергават неверните твърдения, а да се разкриват мотивите за разпространението, независимо дали са политически, финансови или други.

Може ли при тези условия да се каже, че е уважено правото ни да имаме мнение, формирано свободно, въз основа на верни факти и честни мнения, т.е. без да са водени от користни цели? 

Правото на достъп до информация и на разпространение на информация не се ограничава до вярната информация. През 2017 г. група международни организации се обединиха около становището, че това право включва също „информация и идеи, които може да шокират, обиждат и смущават“. Според тях забраната на дезинформацията може да наруши международните стандарти по отношение на човешките права, което не оправдава безотговорното или умишлено разпространяване на неверни твърдения. Контекстът на тази позиция е свързан с опитите на правителства да използват заплахата от дезинформацията като повод за налагане на контрол върху медиите и информацията. Случващото се в Турция, Египет, Китай и други държави е реален повод за тревога относно свободата на изразяване, тъй като представлява директна държавна цензура и лишаване на гражданите от правото да знаят. 

Но българската публика не знае много по тези въпроси, за да се тревожи. Знае обаче, че има цензура във Фейсбук. Всъщност, фактите показват обратното. По данни на Оксфордския интернет институт политиките за модериране на съдържанието на Фейсбук са открили едва 1% от видео съдържанието, съдържащо дезинформация за вируса. Според доклад на Avaaz от 2020 г. само 16 % от цялата анализирана дезинформация на здравна тематика е била маркирана с предупреждение от социалната мрежа, а дори и след проверката на Avaaz останалите публикации са продължили да съществуват в платформата без да са обозначени по никакъв начин. 

В крайна сметка, докато се представя за защитник на правата, дезинформацията ни лишава от права – от правото на свобода на мисълта, на лична неприкосновеност, на участие, от икономически, социални и културни права. Дезинформацията подкопава доверието ни в демокрацията и влияе върху изборния процес. В същото време, мерките за борба с дезинформацията също носят рискове за човешките права и демокрацията, когато са използвани от правителството като начин за контрол върху медиите и информацията.

Този текст е създаден в рамките на проекта “[email protected]”, изпълняван от Асоциация на европейските журналисти-България” с финансовата подкрепа на Програма за малки грантове към Американското посолство. Той е част от кампанията “Права на фокус” за разобличаване на дезинформационни кампании, насочени срещу човешките права.

Георги Марчев
Георги Марчев е основател, видеопродуцент и разказвач в Story Films. С опит в създаването на видеоистории в интернет, bTV и Nova. Тръгва от вестникарската и онлайн новинарската журналистика – в. „Дневник“, сайтът Dnevnik.bg и в. „Капитал Daily“. Завършил е журналистика и продуцентство в Университета за национално и световно стопанство. Част от авторския екип на текста под заглавие „От Истанбулската конвенция, та на Измамата к0вид-19“, отличен с първо място в хакатона „Здраве на прицел“ на Асоциацията на европейските журналисти – България.

Абонирайте се за нашия бюлетин

    Още по темата

    Категории

    Още от рубриката