fbpx

Регламентът на ЕС за новите геномни техники не отменя правилата за ГМО храните

На 8 декември 2023 г. депутатът от партия „Има такъв народ“ (ИТН) Тошко Йорданов обявява от парламентарната трибуна, че правителството е одобрило вкарването на ГМО в България. В декларация от парламентарната трибуна депутатът твърди, че с решението на правителството

се освобождават нови неизпитани ГМО в природата;

ще се премахне регулирането на всички ГМО-та;

те ще могат да се предлагат без етикиране и проследяване;

правото на нашата държава да забранява или да регулира отглеждането на ГМО на наша територия ще бъде отнето.

Декларацията е широко отразена в медиите и социалните мрежи

Независимо от твърденията на Йорданов пред медиите, че е „имало неоповестено заседание на Министерския съвет“, всъщност става дума за решение от редовното заседание на правителството на 6 декември 2023 г. На него Министерският съвет одобрява позицията на България за Съвета на ЕС по земеделие и рибарство на 11 и 12 декември в Брюксел.

Темата е предложението за регламент относно растенията, получени чрез някои нови геномни техники, и храните и фуражите от тях. Българската позиция е, че страната е удовлетворена от последните редакции на текстовете и може да подкрепи постигането на общ подход по досието.

В ранния следобед същия ден, 8 декември, на специално свикана пресконференция от Коалиция „За да остане природа в България“ обявяват несъгласието си с готвените промени с аргумента, че приемането на новите регулации за ГМО компрометира българската селскостопанска продукция и ще затрудни износа й.

Същият ден в 18 ч. се провежда съвместно заседание на парламентарните комисии по земеделието и по европейските въпроси. На него още в началото става ясно, че Министерският съвет е променил позицията си. В изявление пред медиите от правителствения пресцентър съобщават, че на заседанието на 10-11 декември България ще гласува „въздържал се“. Като причина за това решение се изтъква позицията на парламентарното мнозинство и становища, получени в МС от неправителствения сектор.

По време на дискусията повечето депутати признават, че не са запознати с готвената нова рамка. Решението им е, че след заседанието на Съвета по земеделие в Брюксел ще поканят представители на МЗХ и експерти, и ще се запознаят с текстовете на предложението за Регламент. 

Обсъжданията по новия регламент за растенията, получени чрез някои геномни техники, текат на европейско ниво от 2021 г. като България също участва в тях. Документът беше официално представен от ЕК през юли тази година, а до края на ноември правителствата имаха възможност за коментари и въпроси по предложените промени. 

Какво представляват новите геномни техники

Новите геномни техники стават широко популярни след като през 2020 г. Дженифър Дудна и Емануел Шарпантие получават Нобеловата награда за химия  за развитието на технология за „високопрецизно редактиране на генома“. Двете изследователки използват имунната система на бактерия, която обезврежда вируси, като изрязва тяхната ДНК с техника, наречена геномна ножица. Смята се, че методът CRISPR/Cas9 може да доведе до нови научни открития, по-добри селскостопански култури и нови оръжия в борбата с рака и генетичните заболявания.

Но и векове назад земеделието винаги е разчитало изключително силно на генетиката и селекцията, обяснява в блога си докторът по биология Йордан Стефанов. „Хората са използвали архаични техники на селекция, при която са култивирали десетки поколения на един и същи вид с надеждата да настъпи унаследима промяна (мутация), някаква промяна в генома, която да донесе желан от нас фенотип –по-големи плодове, по-сладък вкус, по-трайна реколта, по-високи добиви“.

Още от училище сме запознати с по-съвременните опити на Грегор Мендел с граховите зърна и теорията му за наследствеността. Чували сме и името на известния с кръстосването на растения Иван Мичурин, най-малкото заради това, че днешно Царево носеше името му по време на социализма. 

Новите геномни техники (НГТ) представляват различни биотехнологични методи, които променят организма на друго ниво – чрез генетични изменения. 

Така се определят и селектират правилните характеристики от собствената ДНК на растението или от сходно растение. След това селекционерите на растения могат да използват НГТ за разработване на нови характеристики или за подобряване на съществуващите растения с по-голяма точност и бързина, в сравнение с конвенционалните техники за размножаване. 

Някои от промените в получените чрез НГТ продукти могат да се срещат и в природата или да бъдат получени посредством традиционни методи за размножаване. 

Смята се, че най-близки до естествените промени в организма, са прилаганите техники на целенасочена мутагенеза, цис-генеза и интрагенеза. Растенията се поставят или при стресови условия, които водят до желана мутация, или като се пренася генетичен материал в рамките на естествено съвместими растения. 

При използване на други НГТ продуктите могат да претърпят множество и значителни изменения. Такъв метод е трансгенезата, при който се въвежда чужд генетичен материал.

Всичко ли е ГМО

„Генетично модифициран организъм (ГМО) означава организъм, с изключение на човешкия организъм, в който генетичният материал е бил променен по начин, който не настъпва естествено при чифтосване и/или естествена рекомбинация“- гласи дефицинията за ГМО,  дадена в Директивата на ЕП относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда през 2001 г

Тогава в приложение I A са описани техниките, които не се считат за генетична модификация и съответно няма да подлежат на регулация според тази нормативна уредба. Това са мутагенезата и клетъчната фузия, при което се извършва обмен на генетичен материал чрез традиционни методи на размножаване.

През 2018 г обаче след иск на френски фермери Съдът на ЕС, воден от принципа на предпазливостта, приема, че прилагането на геномната техника мутагенеза е вид генетична модификация и получените чрез нея организми трябва да влизат в обхвата на закона за ГМО.

Така според сега действащото законодателство в ЕС всички растителни продукти, при които са използвани новите геномни техники, попадат в категорията генно-модифицирани организми (ГМО) и подлежат на еднаква регулация.

Какви са предложенията за промени в регламента за ГМО

Решението на Съда на ЕС, бързият напредък на биотехнологиите от последните години и липсата на разбиране относно техните резултати са част от причините през 2019 г. Съветът на ЕС да възложи на ЕК изработването на задълбочено проучване за НГТ.

От проучването на Комисията през 2021 г. става ясно, че съществуващото законодателство в областта на ГМО, изостава от научния и технологичния напредък и не улеснява в достатъчна степен разработването и пускането на пазара на получени чрез НГТ иновативни продукти. 

Съвместният изследователски център на ЕК (JRC) прави анализ на най-новите научни постижения, свързани с НГТ и разработването им за различни видове култури, а Европейският орган за безопасност на храните приема научни становища, свързани с безопасността на продуктите.

На тази база се изготвя новата регулаторна рамка. В нея се предлагат различни процедури за пускане на пазара на получените чрез НГТ растения в зависимост от използваните техники. Целта е да се разграничат сортовете, „считани за еквивалентни на конвенционалните растения“ от всички други растения, получени чрез НТГ. 

Модифицираните чрез НТГ растения се разделят на две групи:

  • В категория 1 попадат растенията, които се срещат в природата или са получени чрез конвенционално размножаване чрез мутагенеза и цис генеза. Задължително условие е да не се различават от растението-майка с повече от 20 модификации. 

Преди пускането на пазара тези продукти ще бъдат подложени на проверка за установяване на еквивалентност с конвенционалните продукти. Процедурата по верификация ще бъде значително опростена: подава се заявление до компетентния орган в съответната държава от ЕС и се предоставя информация за извършените генетични модификации. При тези растения не трябва да се извършва оценка на риска, защото се приемат за еднакви с естествените природни продукти и съответно могат да бъдат етикетирани като тях. 

На ниво потребител проследимостта ще бъде гарантирана чрез създаване на публично достъпен регистър, в която са изброени растенията от тази група.

  • В категория 2 попадат всички останали получени чрез НГТ растения. За тях се прилага, както и до сега, съществуващото законодателство за ГМО. Те могат да бъдат пуснати на пазара след оценка на риска и само след процедура за издаване на разрешение. Тези растения подлежат на специално етикетиране и проследяване.

В новия Регламент никъде не е посочено, че регулациите за отглеждане на всички ГМО отпадат. Новата правна рамка не засяга възможността на страните членки да забраняват отглеждането на ГМО на своята територия и съответно тази възможност не е премахната.

Единственият ГМО, разрешен за отглеждане в ЕС, е царевицата MON 810, която се отглежда в Испания и Португалия, но 18 от 27-те държави от ЕС са ограничили или забранили отглеждането му на цялата си територия или на част от нея. България е сред страните наложили пълна забрана.

За и против новата правна рамка

Широко обществено обсъждане преди представянето на документа показва категорично разделение между тези, които подкрепят, и тези, които са против предложението.

Аргументите „за“ включват отпадането на регулаторната и бюрократична тежест при използването на НГТ, възможността за иновации в растениевъдството, устойчивост на продуктите и борбата с климатичните промени. 

Сред подкрепящите предложението са най-голямото земеделско лоби в ЕС- COPA-COGECA, COCERAL (търговци на зърно), FEDIOL (производители на растителни масла и протеинови брашна) и др.

Противниците на идеята за категоризиране на НГТ са предимно по-малки фермерски съюзи и организации, занимаващи се с биологично земеделие, екология и здравословно хранене. Техните опасения са, че ще бъде отнета свободата на земеделските производители, ще бъде нарушен балансът в природата и биоразнообразието. Не малко от организациите прозират и опит за „корпоративен контрол“ от страна на големите агрохимически компании. 

Сред отричащите промените са IFOAM Organics Europe (движение за биологично земеделие), екоорганизацията  Friends of Earth Europe, Slow Food  и др. През февруари тази година на организиран от тях митинг те връчиха на ЕК петиция, подписана от 420 000 граждани на ЕС, в която се настоява всички ГМО да останат „регулирани и етикетирани“ – включително т.нар. нови геномни техники – съгласно действащата директива на ЕС за ГМО.

Предложението на ЕК вече неколкократно е обсъждано в Съвета на ЕС

Държавите членки изразяват опасения, че въпросът не е достатъчно добре проучен и се притесняват относно контрола, който ще бъде осъществяван върху продуктите от категория 1. 

България иска допълнителни уточнения за съвместното съществуване на продуктите на НГТ с конвенционалното и биологично земеделие и опазването на биологичното разнообразие, за  равноправния достъп до генофонда за провеждане на селекционна дейност и недопускане на патентни ограничения в това отношение, както и правото на информиран избор на потребителите по отношение на продуктите на НГТ. 

Ротационният председател на Съвета на ЕС Испания (юни-декември 2023) предложи редакция  на някои от текстовете, които, както пише в решението на МС, до „голяма степен са удовлетворили българската страна“.  

На последната среща на Съвета по земеделие и рибарство на 11 декември при неофициално гласуване министрите не постигнаха общ подход по досието, като изразиха загриженост относно безопасността, етикетирането и социалното приемане на промените. 

България гласува с „въздържал се“, а земеделският министър Кирил Вътев мотивира позицията на страната с „политическата чувствителност по темата и обществената нагласа по този въпрос у нас“.

Източници

Решение на МС, с което България подкрепя предложението за регламент относно растенията, получени чрез някои нови геномни техники, и храните и фуражите от тях: https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/oficial-messages/582315-ministerski-savet-resheniya

Съвместно заседание на Комисията по земеделие и Комисията по европейски въпроси, с което се променя позицията на България на “въздържал се”: https://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/3211

Нобелова награда за химия 2020: https://www.nobelprize.org/prizes/chemistry/2020/summary/

Какво представлява геномната ножица: https://www.nature.com/articles/nature09886

Д-р Йордан Стефанов блог: https://6nine.net/2023/12/10/8-laji-na-toshko-yordanov/

Кой е Грегор Мендел: https://www.nature.com/scitable/topicpage/gregor-mendel-and-the-principles-of-inheritance-593/

Кой е Иван Мичурин: https://megabook.ru/article/%D0%9C%D0%B8%D1%87%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%BD%20%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%20%D0%92%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87

Директива на ЕП относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда от 2001 г.: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32001L0018

Принцип на предпазливостта: https://www.era-comm.eu/Introduction_EU_Environmental_Law/EN/module_2/module_2_10.html#:~:text=Where%20there%20is%20uncertainty%20about,wait%20until%20the%20harm%20materialises.

Решение на Съда на ЕС от 2018 г.: https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=204387&pageIndex=0&doclang=bg&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=1991979

Проучване на ЕК относно НГТ: https://food.ec.europa.eu/plants/genetically-modified-organisms/new-techniques-biotechnology/ec-study-new-genomic-techniques_en

Анализ на Съвместния изследователски център на ЕК (JRC): https://publications.jrc.ec.europa.eu/repository/handle/JRC121847

Европейски орган за безопасност на храните – научни становища, свързани с НГТ и безопасността на продуктите: https://www.efsa.europa.eu/en/efsajournal/pub/6314

„Регламент относно растенията, получени чрез някои нови геномни техники, храните и фуражите от тях“: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:52023PC0411

ГМО, разрешени за използване в ЕС: https://www.europarl.europa.eu/EPRS/EP-answers-New-GMO-legislation-EN.pdf

НГТ въпроси и отговори: https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/qanda_23_3568

Обществено обсъждане преди представянето на Регламента: https://ec.europa.eu/info/law/better-regulation/have-your-say/initiatives/13119-Legislation-for-plants-produced-by-certain-new-genomic-techniques_en

Предложение на Испанското председателство на Съвета на ЕС: https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-16443-2023-INIT/bg/pdf

Резултати от неофициалното гласуване на Съвета на на 11 декември: https://www.euronews.com/green/2023/12/11/agriculture-ministers-reject-compromise-over-gm-crop-regulation-reform

Кирил Вътев за решението на България: https://www.mzh.government.bg/bg/press-center/novini/ministr-vtev-blgariya-glasuva-vzdrzhal-se-po-predl/

Всички материали от Factcheck.bg могат да бъдат препубликувани свободно. Задължително е посочването на източника и името на автора, както и поставяне на линк към публикацията.

Елена Фурнаджиева
Елена Фурнаджиева
Елена Фурнаджиева е журналист с над 25-годишен професионален опит. Завършила е Славянски филологии, със специалност Чешка филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Професионалният й път започва в Дарик радио от самото му създаване. Работи като съдебен и политически репортер и е сред журналистите, отразявали протестите срещу кабинета Виденов през зимата на 1996-1997 година. През 2001 г. се присъединява към екипа на БТВ като продуцент, а след това е Отговорен редактор на “Новини и актуални предавания“. Елена става част от създателите на българския офис на BiT през 2015 г., където работи като Главен изпълнителен продуцент. В момента живее със семейството си във Флоренция, Италия. Владее английски, италиански, чешки, словашки и руски.

Още по темата

Категории

Още от рубриката