fbpx

Русия не е обградена от „американски бази с ядрено оръжие“, както твърди фалшива карта

  • Русия не е разположена „по средата на американските бази с ядрено оръжие“, както твърди разпространявано във Фейсбук изображение.
  • Маркираните със символа на НАТО места не отговарят на действителното присъствие на Алианса. Присъствие на НАТО не означава „американски бази“, нито предполага наличие на ядрено оръжие.
  • Само пет натовски държави – Италия, Нидерландия, Белгия, Германия и Турция – складират американски ядрени бойни глави в рамките на „ядреното споделяне“ на НАТО. 

В социалните мрежи се разпространява изфабрикувана карта на земното кълбо, осеяна с емблемата на НАТО и придружена от ироничен текст: „Погледнете как Путин е разположил, най-нагло, държавата си, точно по средата на американските бази с ядрено оръжие!!!“. В центъра на изображението е поставена Русия, оцветена в жълто и обградена от символите на Алианса.

Същото изображение се появява в публикации в Туитър и интернет страници на различни езици още през 2018 г., а през последните месеци българската му версия е споделена няколкостотин пъти във Фейсбук.

Разпространяваната информация преплита няколко понятия, които не означават едно и също. В изображението е използвана емблемата на НАТО, но в текста се говори за „американски бази с ядрено оръжие“. Неправилно е да се поставя знак за равенство между НАТО и американски военни бази, още по-малко да се твърди, че във всички тях има ядрено оръжие.

Показва ли картата „бази“ на НАТО

Изфабрикуваната карта и съпътстващите я твърдения вече са опровергавани от португалската организация за проверка на фактите „Полиграф“ и Агенция Франс Прес. Емблемите на НАТО на картата не показват „бази на НАТО“, а световното присъствие на Алианса е силно преувеличено. 

НАТО е съюз за колективна сигурност на 30 държави от Европа и Северна Америка.  Алиансът няма собствени военни сили, а разчита на военния капацитет и бази на своите 30 държави членки. Като международна организация НАТО разполага с мрежа от местни структури, част от които военни, а друга част – цивилни. 

Картата по-долу е от официалния сайт на Алианса и показва обектите, които влизат в структурите му – командни щабове, станции за наблюдение, тренировъчни центрове, мултинационални отряди. Не всички от изобразените местни структури са военни – например, централата на Алианса в Брюксел, Белгия, представлява административния и политически център на организацията. 

В сайта на НАТО са достъпни и останалите локации, на които съюзът оперира с различни цели – например военни мисии или противодействие на тероризма. Тези обекти също не съответстват на информацията от разпространяваната във Фейсбук карта. 

Извън структурите на НАТО, по света съществуват и военни бази, обвързани със САЩ по силата на двустранни споразумения за сътрудничество в областта на отбраната. Тези бази са предназначени за съвместно ползване между американски и местни въоръжени сили в съответните държави и не са част от системата на НАТО, нито имат ядрено оръжие. Американското ядрено оръжие е разположено предимно в САЩ и малка част в Европа.

Къде в Европа има ядрено оръжие

Текстът към картата с емблемите на НАТО твърди, че в обозначените „бази“ се съхранява ядрено оръжие на САЩ. Всъщност, само пет държави членки на НАТО складират ядрено оръжие на територията си. Това са Италия, Нидерландия, Белгия, Германия и Турция. Други две държави от НАТО – Франция и Великобритания – имат собствен ядрен потенциал. Повечето членки на Алианса, включително тези, граничещи с Русия или най-близо до нея, нямат ядрено оръжие на територията си.

В тъмносиньо са оцветени държавите от Европа, които имат собствено ядрено оръжие или складират ядрени бойни глави по силата на споразумения за „ядрено споделяне“ със САЩ. В светлосиньо са страните, в които няма никакво ядрено оръжие – това е и по-голямата част от държавите членки на НАТО. Източник: The Conversation

И петте страни членки на НАТО са получили американски ядрени бойни глави по силата на споразумения за „ядрено споделяне“ между САЩ и останалите държави от Алианса. Тези споразумения гарантират споделена отговорност за сигурността на НАТО, тъй като по-голям брой страни членки получават роля в процеса по вземане на решения за ядрената политика в ситуация на криза.

В петте държави в Европа по силата на „ядреното споделяне“ има около 100 ядрени бойни глави. Те се складират във военновъздушни бази, контролирани от военните министерства и военновъздушните сили на всяка от страните. Споразуменията гласят, че, за да бъдат активирани оръжията, е необходима едновременна оторизация от страна на САЩ и на приемащата държава, т.е. решението за употреба на ядрено оръжие не се взема еднолично.

Ядрените оръжия в седемте натовски държави са многократно по-малко, отколкото притежават двете ядрени свръхсили Русия и САЩ.

Русия е най-голямата ядрена сила в света

Още от времето на Студената война доминиращи ядрени сили в света са Русия и САЩ. По данни от началото на 2022 г. Москва има близо 6 хил. бойни глави, а Вашингтон –  над 5,4 хил. Информацията за конкретните ядрени способности е приблизителна, тъй като не всички данни се споделят публично поради съображения за сигурност.

Девет страни в света доказано имат собствен ядрен потенциал. По-малките ядрени сили са Китай, Франция, Великобритания, Пакистан, Индия, Израел и Северна Корея. 

Тази карта онагледява актуалния за началото на 2022 г. капацитет на деветте ядрени сили в света откъм ядрени бойни глави. Източник: Ханс Кристенсен и Мат Корда от Федерацията на американските учени.

Картата по-долу показва разположението на американските (в синьо) и руските (в червено) ядрени оръжия. Трябва да се прави разлика между притежавано (общо на склад) и разположено ядрено оръжие – ядрени бойни глави, разположени на ракети или в бази с оперативни сили. Американското ядрено оръжие е разположено в САЩ и в петте съюзници от НАТО. 

Източник: The Conversation

По-голямата част от страните членки на Алианса, включително тези в най-пряка близост до Русия, не складират ядрени бойни глави. В същото време основният ядрен потенциал на Русия е концентриран в западната част на страната – в близост до границата с НАТО.

Проверено:

Разпространяваната във Фейсбук карта е изфабрикувана и не отговаря на реалността. Емблемите на НАТО на картата не отбелязват действително присъствие на Алианса. Твърдението, че Русия е обградена от „американски бази с ядрено оръжие“ също не отговаря на истината. Бази на НАТО не означава „американски бази“, нито наличие на ядрено оръжие. Само пет натовски държави – Италия, Нидерландия, Белгия, Германия и Турция – складират американски ядрени бойни глави в рамките на споразумения за „ядрено споделяне“ на НАТО.

Източници

NATO on the Map (официален сайт на НАТО): https://www.nato.int/nato-on-the-map/#lat=53.53692702018468&lon=10.807542504302017&zoom=0&layer-5

Does this map correctly locate NATO bases around Russia? (Poligrafo): https://poligrafo.sapo.pt/fact-check/este-mapa-localiza-corretamente-as-bases-da-nato-instaladas-em-torno-da-russia

Status of World Nuclear Forces (Федерация на американските учени): https://fas.org/issues/nuclear-weapons/status-world-nuclear-forces/

What countries have nuclear weapons and where are they? (The Conversation): https://theconversation.com/what-countries-have-nuclear-weapons-and-where-are-they-180382

NATO’s Nuclear Sharing Arrangements: https://www.nato.int/nato_static_fl2014/assets/pdf/2022/2/pdf/220204-factsheet-nuclear-sharing-arrange.pdf

Global nuclear weapons: downsizing but modernizing

https://www.sipri.org/media/press-release/2016/global-nuclear-weapons-downsizing-modernizing

 

Всички материали от Factcheck.bg могат да бъдат препубликувани свободно. Задължително е посочването на източника и името на автора, както и поставяне на линк към публикацията.

Катерина Василева
Катерина Василева
Катерина Василева е студентка в специалност „Политология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. С журналистика се занимава от 2019 г. насам, като започва от ученическата sCOOL Media. Впоследствие се присъединява към екипа на позитивната медия „Успелите.бг“, където се стреми да развива подхода „журналистика в търсене на решения“. Интересува се от социални и политически теми, образование и медийна грамотност, екология, изкуство и женски права. Авторка е на разказвателния подкаст „Полифем“, който представя историите на значими жени в политическата сфера. През 2021 г. печели наградата „Млад автор“ в конкурса за добра журналистика Web Report на Dir.bg със статията „Сексуалното образование: Тема табу или лек срещу пандемията от домашно насилие“.

Още по темата

Категории

Още от рубриката