fbpx

Събира ли се ДНК на учениците с Ковид тестове?

“С Ковид тестовете събират ДНК”, „Става дума за кражба на генетични данни”, “Целта е генно редактиране”.

Такива неверни твърдения се разпространяват в социалните мрежи през последните седмици след въвеждането на неинвазивните бързи тестове за Ковид-19 за учениците в България. 

Сред популярните разпространители на подобна дезинформация е ветеринарният лекар Пламен Пасков. „Става дума за кражба на генетични данни… Ами сега тези „близалки“ били с цел диагностика. Дали наистина са само с цел диагностика? Слюнката на децата не носи ли техния генетичен материал, който отива за тези антигенни тестове“, казва той в излъчване на живо във Facebook на 17 ноември, където има над 110 хиляди последователи и над 55 хиляди харесвания.

Facebook / Пламен Пасков

В подкрепа на твърдението си Пасков показва съобщение на Министерството на образованието и науката (МОН) от 30 август тази година. В него се казва, че България е отделила 3 милиона лева за събиране на геномни данни като част от проекта „Геномът на Европа“.

Telegram / WakeUp!

Същата невярна информация се разпространява и в затворената група WAKE UP! в чат-приложението Telegram с над 1100 членове. В нея са публикувани призиви на родители да „отстранят децата си от училище“. Сред разпространителите е  профилът на alion.963 в социалната мрежа TikTok. Там потребителят, който се представя за онлайн журналист и изследовател, е публикувал видео с част от изказването на Пламен Пасков. Акаунтът alion.963 има 39.6 хиляди последователи и общо над 660 хиляди харесвания на публикуваните видеа. 

TikTok / Alion.963

Същевременно това е и една от причините част от родителите да бойкотират тестването в училище. По данни на МОН, публикувани на 14 декември, 18% от учениците не учат присъствено.

Проверката на Factcheck.bg показа не само че няма никакви доказателства за събиране на ДНК чрез тестове, но и че това на практика е невъзможно. Ето фактите: 

Какви са правилата на образователното министерство?

Тестването в училище се прави чрез неинвазивни изследвания с плюнка в пликче. Веднъж взета, пробата се смесва със специален разтвор – реактив, и се поставя върху плочка за отчитане на резултат. Ако той е негативен, изследването приключва и детето започва учебен час. Ако някой се окаже положителен, той се отделя от съучениците си и родителите му трябва го приберат вкъщи.

След приключване на тестването всички отпадъци, включително биологичните, се изхвърлят от служителите на училищата в кофите за смесен битов отпадък. Така МОН е написало в “Актуализирани насоки за обучение и действия в условията на извънредна епидемична обстановка”. За положителните проби процедурата е сходна – те се поставят в кутии за изгаряне на опасен отпадък, след което отново се депонират. Според тези правила няма как биологичните материали, взети от учениците, да се използват за други цели.

А може ли да се извлече ДНК от неинвазивен Ковид тест?

ДНК означава дезоксирибонуклеиновата киселина. По дефиниция тя носи генетичните инструкции за биологическото развитие на всички клетъчни форми на живот и много от вирусите. Основната функция на молекулата на ДНК е дълготрайното съхранение на информация. 

Попитана дали е възможно да се извлича ДНК информация от слюнка за неинвазивен Ковид тест, д-р Ирена Иванова, началник на клиничната лаборатория в болница „Св. Иван Рилски“ отговори пред Factcheck.bg: „Това е абсурдно. Няма такова нещо“. По думите на специалиста в плюнката на децата не се съдържа достатъчно количество генетичен материал, за да може той да бъде извлечен и изследван. Също така, за да се извърши геномен анализ, е нужно пробата да бъде взета и съхранявана при определени условия, каквито липсват в учебните институции.

Проф. Албена Тодорова от лаборатория „Геника“ заяви пред Factcheck.bg, че практически не е възможно да бъде извлечено ДНК от толкова много деца. Тя допълни, че геномните изследвания по принцип се правят с кръвна проба. По думите й слюнчест генетичен материал се използва по изключение и се изисква максимално бързо обработване на пробата.

Според публикуваното на сайтовете на лаборатории у нас за ДНК анализ са необходими от 2 седмици до няколко месеца. Цените за процедурата започват от 200 лева и стигат до над 5 хиляди лева. Поради тази причина този тип изследвания често обхващат само определени гени, а не целия човешки геном.

Има ли връзка между тестването на децата в училище и проекта „1000 генома“?

В своето видео Пламен Пасков твърди, че събраният ДНК материал от децата става част от европейския проект „Геномът на Европа” – референтна база данни за изследвания и иновации в здравеопазването в 23 държави, включително България. Геномът представлява цялата наследствена информация за един организъм. В описанието на проекта пише, че участието в секвенирането на човешки геном е напълно доброволно и се прави след информирано съгласие. Тестовете се правят по технологията WGS (whole-genome sequencing), която изисква кръвна проба.

https://b1mg-project.eu/docs/genome-europe.pdf

Изпълнението на проекта „Геномът на Европа” започва през 2018 г., много преди началото на пандемията от Ковид-19 и нуждата от тестване на децата в училище. Основната му цел е до края на 2022 г. да се съберат поне 1 милион човешки генома, които да бъдат организирани в банки. Чрез тях учените ще определят спецификите в организмите на хората в различните краища на Европа. Целта е диагностиката и лечението на редица болести да бъде персонализирано и по-ефективно.

Проверено:

Твърдението, че тестването на децата в училище се използва за събирането на тяхното ДНК, е невярно. Всички биологични материали от изследванията за Ковид-19 с негативен резултат се изхвърлят в кофите за общ битов отпадък съгласно правила, написани от МОН. Положителните се депонират в кутии за изгаряне. Специалисти посочиха пред Factcheck.bg, че практически няма да се извлече ДНК от такъв тип тестове заради специфики, които неинвазивните тестове и условията, в които се правят, не покриват. ДНК тестовете основно се правят с кръвна проба, а когато е със слюнчест секрет – трябва много бързо да се направи изследването, каквото не е възможно в училищна среда. Проектът “Геномът на Европа” се осъществява години преди появата на коронавирус, освен това изследването се прави чрез кръвна проба.

Всички материали от Factcheck.bg могат да бъдат препубликувани свободно. Изисква се позоваване на източника, автора на материала и линк към статията.

Този текст е създаден с подкрепата на Дирекция „Публична дипломация“ на НАТО. Отговорността за съдържанието е изцяло на екипа на Factcheck.bg.

Този текст е създаден с подкрепата на Дирекция „Публична дипломация“ на НАТО. Отговорността за съдържанието е изцяло на екипа на Factcheck.bg.

Кристиян Юлзари
Кристиян Юлзари е ученик от Русе. Журналистическият му път започва от националната платформа за ученическа журналистика sCOOL Media. Работил е в разнообразни формати – текст, видео и подкаст. Темите, които го вълнуват най-много, са социалните проблеми и младежката политика. Става част от екипа на Factcheck.bg през месец ноември 2021 г. Има публикувани материали в „Свободна Европа“, „Клуб Z“, OFFNews, Teen Station и др. Носител е на наградите Web Report 2020 и „Валя Крушкина - журналистика за хората“ през 2021 г. за разследването си за корупцията в Министерството на младежта и спорта при разпределянето на средствата за младежки дейности у нас.

Абонирайте се за нашия бюлетин

    Още по темата

    Категории

    Още от рубриката