fbpx

Тези кадри са от видеоигра и са отпреди иранската атака срещу Израел

През последните денонощия в социалните медии се разпространиха много кадри от атаката на Иран срещу Израел с дронове и ракети. Сред тях български фейсбук профили и групи споделят и кадри от видео симулация, за които се твърди че показват реалното функциониране на системата на Израел за противовъздушна отбрана „Железен купол“ по време на нападението от 13 април.

Оригиналното фейсбук видео е публикувано на 11 декември 2023 година. Тази дата е видима в някои от споделянията от последните дни. Въпреки това кадрите се разпространяват с твърдението, че са от „началото на иранското нападение над Израел“.

Проверката на Factcheck.bg показа, че разпространяваният клип е част от видео симулация. В горния ляв ъгъл на кадрите се вижда надпис на китайски, който гласи „Екранът на играта е само за забавление“. Някои елементи във видеото не са съвсем реалистични – например облачетата дим, които се появяват при сблъсък на ракетите на противовъздушната отбрана с прехванатите обекти и начинът, по който се разпръскват след експлозията.

Това не е първият случай, в който кадри от видеоигри се разпространяват с твърдения, че показват реални военни действия. Проверки на AFP и Ройтерс от миналата година показват, че подобни публикации са разпространявани масово през октомври, в дните след нападението на Хамас срещу Израел. В случаите описани в тези проверки са използвани кадри от видеоиграта Arma 3, създадена от чешката компания Bohemia Interactive.

Екипът ни изпрати запитване към компанията дали разпространяваното сред български потребители видео също е от Arma 3, но до публикуването на материала не беше получено категорично потвърждение.

Поради честото използване на кадри от тази игра за разпространение на дезинформация, през октомври 2023 Bohemia Interactive публикува прессъобщение, в което предупреждава потребителите да бъдат бдителни и отправя конкретни препоръки за разпознаване на подвеждащите видеа.

В съобщението се изтъква, че кадрите използвани с цел дезинформация по правило са нощни, защото тъмнината позволява да се прикрият недостатъчно фините детайли в изображенията. Подчертава се също, че в ъглите или периферията на кадъра често се виждат предупреждения, че това е симулация. Играта обикновено не може да предаде напълно реалистично експлозии, пушек, огън или облаци прах, затова тези детайли могат да помогнат за разпознаване на компютърно генерираните кадри.

Създателите на Arma 3 споделят също, че видеоклипове от играта са били разпространявани с твърдения, че показват реални кадри от Афганистан, Сирия, Палестина и дори Индия и Пакистан, но особено често са използвани за разпространение на дезинформация свързана с войната в Украйна.

След нападението на 13 април израелските въоръжени сили разпространиха официално видео, в което се вижда прехващането на иранските дронове и ракети от противовъздушната отбрана и може да се направи сравнение с компютърно генерираните изображения.

Според съобщения на израелската армия по време на нападението системата за противовъздушна отбрана е обезвредила 170 ирански дрона, 30 крилати ракети и 120 други балистични ракети, като само няколко от последните са успели да навлязат на израелска територия.

По темата работи също Свилен Оприков.

Източници:

AFP, Real footage of Middle East conflict? https://factcheck.afp.com/doc.afp.com.33XX8DR

Reuters, Fact Check: Clip shows Arma 3 gameplay, not Israel’s laser weapon system: https://www.reuters.com/fact-check/clip-shows-arma-3-gameplay-not-israels-laser-weapon-system-2023-10-18/

Bohemia Interactive, Arma 3 footage used as fake news: https://www.bohemia.net/blog/arma-3-footage-being-used-as-fake-news

Israel Defense Forces, X: https://x.com/IDF/status/1779305416263962648

Israel Defense Forces, X: https://x.com/IDF/status/1779503384434819454

Всички материали от Factcheck.bg могат да бъдат препубликувани свободно. Задължително е посочването на източника и името на автора, както и поставяне на линк към публикацията.

Василена Доткова
Василена Доткова
Василена Доткова е завършила английска филология в Софийския университет. Работила е в печатни и онлайн медии. Като редактор във вестник „Дневник“ и сайта dnevnik.bg е част от екип, отразяващ теми, свързани с околната среда и зеления преход. Интересите ѝ включват също разнообразни области като литература и социолингвистика, обществени науки и международни отношения. Преводач е от английски на художествени и философски текстове. Живяла е във Великобритания и Скандинавия и ползва също норвежки, шведски и датски език.

Още по темата

Категории

Още от рубриката