fbpx

В българските учебници не липсва „карта на Европа от 10 век”

  • Картата на Европа от X в., която се разпространява във Фейсбук, действително показва територията на България, но не през целия X в., а само в конкретен исторически момент – след битката при река Ахелой през 917 г.
  • Не отговаря на истината твърдението, че такава карта липсва в българските учебници по история. Макар изображенията да са оцветени по различен начин, картите в българските учебници показват същите територии на България, както в популярната във Фейсбук карта.

В социалните мрежи се разпространява карта на Европа от X в., на която България е представена като една от държавите с най-голяма територия. Изображението е придружено от текст, според който картата е извадена от учебник по история в Англия. „Странно защо в нашите учебници тази карта липсва!?“, пита се в текста.

Читателка на Factcheck.bg, която е попаднала на изображението във Фейсбук група, ни изпрати сигнал за проверка на достоверността на картата и на твърдението, че тя не присъства в български учебници.

Къде се среща картата?

Във Фейсбук картата добива популярност още през есента на 2018 г., когато е качена в редица профили и групи в социалната мрежа. Една от тези публикации е споделена над 36 хил. пъти.

По същото време няколко сайта, сред които Informiran.net и BudnaEra.com, публикуват еднотипни текстове със заглавие „Карта на Европа от 10-ти век показва България, като най-голямата държава“. „В българските учебници, обаче не са заложени карти на цяла Европа в същите времена“, пише в публикациите.

Същата карта е публикувана в сайта BudnaEra.com

През последния месец картата отново започна да се разпространява във Фейсбук. Освен в групата „Костадин Костадинов-Спасението на България“, публикацията се среща и в множество профили на отделни потребители, откъдето е споделена стотици пъти.

Обратно търсене в търсачката TinEye открива същата карта в в Уикипедия, където е добавена през 2014 г. в категорията „Карти от историята на Европа“. В рамките на дигиталната енциклопедия картата е включвана също в страниците „История на България“ и „История на Ранното средновековие“ със заглавие на файла „Европа през 900 г.“. Като източник е посочен „Световен атлас”, Берлин, 2011, с. 58 (World Atlas, Berlin, 2011, page 58).

Достоверна ли е картата?

Преподавателката по история Флорика Велева, до която Factcheck.bg се допита по темата, обясни, че картата отразява максималното териториално разширение на България при цар Симеон. То е постигнато след битката между България и Византия при река Ахелой през 917 г. Това са военновременни граници, които не са признати от Византия или гарантирани от конкретен договор. Такъв договор е сключен едва 10 години по-късно, а дефинираните от него граници са с много по-ограничен обхват спрямо изобразеното на картата.

Следователно, по отношение на териториалните граници на България картата е достоверна, но не за целия X в., а само за един конкретен исторически момент – непосредствено след битката при Ахелой. През X в., както и през цялото Средновековие, границите на България и на останалите европейски страни са много динамични и променливи. Поради това е трудно да се дават категорични определения като „най-голямата държава” извън конкретен исторически контекст. 

Присъства ли картата в български учебници?

Текстът към разпространяваната във Фейсбук карта твърди, че за разлика от английските учебници, българските не съдържат карти, които показват колко голяма е територията на България в този момент. Това не отговаря на истината. Карти на България от X в. със същия териториален обхват присъстват в учебниците по история.

Картата от снимката например е поместена в учебника по „История и цивилизация“ за 11. клас на издателство „Просвета”. Изображението представя в тъмнозелено териториите на България към 852 г. (началото на управлението на княз Борис I), а в светлозелено – разширенията на българската държава при цар Симеон в началото на X в. Общата картина е идентична с територията на България според разпространяваната във Фейсбук карта. 

Същото важи за картите по-долу – те са от учебник на издателство „Просвета“ за 6. клас и отново показват българските земи през IX и X в., по времето на Борис и Симеон.

Не отговаря на истината и твърдението, че в българските учебници няма карти на Европа от същия период. В учебниците на „Просвета“ за 6. клас, както и в атласите по история се откриват и карти, на които България е поставена в контекста на съседите си и на останалите средновековни европейски държави. В изображенията по-долу виждаме българските територии от IX в., сравнени със земите на други славянски страни, както и с Франкската империя по времето на Карл Велики.

Проверено:

В българските учебници по история не липсва „карта на Европа от 10 век”. Изображенията в учебниците графично не са еднакви с конкретната карта, която се разпространява във Фейсбук. Но карти на България и Европа от X в., които показват идентична картина и същите територии на България, са представени в българските учебници по история за основен и за среден курс на обучение.

Показаните на разпространяваната във Фейсбук карта граници на България обаче отговарят на един конкретен исторически момент – постигането на максимално териториално разширение при Симеон през 917 г. Тези граници на България не са признати с договор и не са постоянни през целия X в.

Източници

Учебник по „История и цивилизации“ за 11. клас. Профилирана подготовка. Модули 1 – 3. Власт и институции, Култура и духовност, Човек и общество. Издателство „Просвета“ (2020)

Учебник по „История и цивилизации“ за 6. клас, издателство „Просвета“ (2017)

Учебник по „История и цивилизации“ за 6. клас, издателство „Просвета плюс“ (2017)

Wikipedia Category: Maps showing history of the Early Middle Ages: https://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Maps_showing_history_of_the_Early_Middle_Ages

Wikipedia Category: Maps of the history of Europe: https://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Maps_of_the_history_of_Europe

Всички материали от Factcheck.bg могат да бъдат препубликувани свободно. Изисква се позоваване на източника, автора на материала и линк към статията.

Тази публикация е част от проекта „Наука и журналистика: заедно срещу инфодемията“, който се изпълнява в периода октомври 2021 г. – октомври 2023 г. с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от АЕЖ-България и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България (www.activecitizensfund.bg).

Тази публикация е част от проекта „Наука и журналистика: заедно срещу инфодемията“, който се изпълнява в периода октомври 2021 г. – октомври 2023 г. с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от АЕЖ-България и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България (www.activecitizensfund.bg).

Катерина Василева
Катерина Василева
Катерина Василева е студентка в специалност „Политология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. С журналистика се занимава от 2019 г. насам, като започва от ученическата sCOOL Media. Впоследствие се присъединява към екипа на позитивната медия „Успелите.бг“, където се стреми да развива подхода „журналистика в търсене на решения“. Интересува се от социални и политически теми, образование и медийна грамотност, екология, изкуство и женски права. Авторка е на разказвателния подкаст „Полифем“, който представя историите на значими жени в политическата сфера. През 2021 г. печели наградата „Млад автор“ в конкурса за добра журналистика Web Report на Dir.bg със статията „Сексуалното образование: Тема табу или лек срещу пандемията от домашно насилие“.

Абонирайте се за нашия бюлетин

    Още по темата

    Категории

    Още от рубриката