Вярно или не? Борисов: Ако имахме план за възстановяване, сега щяхме да се къпем в пари

Владислава Пеева, Mediapool.bg

“Оставихме им план за възстановяване. От злоба и инат те го замразиха и докато нашите съседи в Гърция вече ползват милиарди евро безвъзмездно, България още не си е подала плана. Европа дава безвъзмездно милиарди, а те излизат и казват на докторите, че няма пари. Няма – щото сте некадърни да си направите плановете! Нашият – хубав, лош, сега щеше да има пари и да се къпят в пари, а не да обясняват, че няма грантове, а ще има кредити за бизнеса”. 

Това са думи на бившия премиер Бойко Борисов и лидер на ГЕРБ към членове на младежката организация на партията, наобиколили го в неделя пред водопада Скакля, след като преди това дирижирано са викали номера на бюлетината на ГЕРБ за предстоящите на 11 юли предсрочни парламентарни избори.

Борисов, който при назначението на служебния кабинет на Стефан Янев похвали държавния глава за “прекрасния избор”, сега не спира с атаките и доста манипулативни критики срещу управлението.

Конкретният повод за нападките на Борисов срещу служебната власт е това, че на 17 юни  Европейската комисия одобри плана за възстановяване на Гърция, който осигурява на съседката ни 17.8 млрд евро грантове от Брюксел и 12.7 млрд. евро заеми. Това обаче съвсем не означава, че Атина вече ползва тези пари. Съгласно сроковете по регламента за внесените от страните членки национални планове, те подлежат и на одобрение от Съвета на ЕС в едномесечен срок. Освен това одобрените пари не се изсипват накуп: 13 на сто от безвъзмездното финансиране – или близо 4 млрд. евро, които се дават предварително с цел ускоряване на проектите, Гърция ще получи до два месеца след като планът й бъде одобрен от Съвета на ЕС. 

Засега Брюксел действа експедитивно с първия етап на одобряването на плановете – при поставен срок до края на юни, ЕК вече излезе с положителен резултат за плановете на Португалия – за 13.9 млрд. евро грантове, на Испания – 69.5 млрд. евро грантове, на Дания – за 1.5 млрд. евро грантове, на Люксембург – 93 млн. евро, а в понеделник прие и австрийския – за 3.5 млрд. евро безвъзмездни средства. Ако същото темпо спази и Съветът на ЕС, може да се очаква негово одобрение преди края на юли и съответно разплащане на предварителното финансиране преди края на септември, какъвто е принципният времеви график на Брюксел.

Засега плановете си за възстановяване и устойчивост не са внесли само три държави – България, Малта и Нидерландия. Естония, която също бе в групата на изоставащите, преди дни заведе официално своя документ в Брюксел.

Първият вариант на българския план, по който страната ни ще получи 6.2 млрд. евро грантове и 4.5 млрд. евро заеми за възстановяването си, бе представен от бившия  вицепремиер по еврофондовете Томислав Дончев в края на октомври 2020 г. и пуснат за обществено обсъждане. След множество критики, че планът не е иновативен, не предлага сериозен растеж и трансформация на икономиката, а е просто харчене на пари за стари нереализирани идеи, кабинетът “Борисов 3” изработи втори вариант на плана, който бе публикуван в началото на февруари 2021 г. и представляваше леко поразместване на средствата по четирите оси на плана. 

На 9 април, дни след парламентарните избори, на които се разбра, че ГЕРБ едва ли ще остане на власт, вицепремиерът Томислав Дончев каза, че ще оставят на следващия кабинет да внесе плана в ЕК, за да може да си направят необходимите редакции или да изготви нов план.

Просъществувалото три седмици 45-то Народно събрание обаче не успя да излъчи редовно правителство и Борисов (вече като премиер в оставка) нареди последният вариант на плана да се внесе за одобрение в парламента, но това така и не стана. Народното събрание беше взело решение Борисов да бъде извикан на изслушване, но той излезе в отпуск, а после и в болничен и прати Томислав Дончев да се обяснява пред депутатите. Изслушването обаче бе провалено от представителите на ГЕРБ, които с крясъци и тропот предизвикаха прекъсване на пленарното заседание на 16 април, а вицепремиерът по еврофондовете демонстративно си тръгна.

На 19 април правителството на Борисов сътвори национална веселба като публикува третата финална версия на документа, но с оставени отключени за редактиране екселски таблици с предлаганите проекти. Така в официалния документ се появиха редакции от сорта на надписи “Джипко Бибипков”, както премиерът бе наречен от зам.-председателя на “Има такъв народ” Тошко Йорданов, “джанти за голф” и други “иновативни” предложения.

Същия ден говорител на ЕК каза: “Да не надценяваме въпроса за сроковете”, относно наближаващия график за предаването на плановете – края на април. “Въпросът за качеството на плановете за икономическо възстановяване на страните от ЕС е по-важен от сроковете за подаване на тези планове”, заяви тогава представителят на Брюксел и акцентира изрично върху качеството на документите. 

Ден по-късно, на 27 април, Борисов проведе съвещание с туроператори в дома си в Банкя, откъдето обяви: “Утре ще приемем и плана, и ще го пратим, като искат”. 

“Той не е библия, може след това да се преправя, преписва, да се слага. Те са гъвкави документи. Това е ежедневен преговор с Европейската комисия, с хората, които дават парите”, заяви тогава лидерът на ГЕРБ.

Часове по-късно в бюджетната парламентарна комисия Томислав Дончев се ангажира да прати плана за предварителна оценка в Брюксел, ако кабинетът в оставка го гласува. 

Тази стъпка не била задължителна, но ЕК препоръчвала да се направи. “Но не очаквайте от мен да го направя, не бих пристъпил към тази стъпка, при положение, че се твърди, че планът е корупционен и престъпен”, коментира пред депутатите Дончев. Каза още, че кабинетът бил готов да внесе плана и в Народното събрание, макар само минути преди това да обяви, че планът в неговата най-нова версия всъщност бил представен в Брюксел преди седмица и нямало никаква опасност от забавяне, ако не бъде внесен официално до 30 април. 

На 12 май бе назначено служебното правителство, което реши да подложи плана на екооценка и да го редактира след консултации с браншови, синдикални, работодателски и неправителствени организации. В резултат на това са получени над 30 нови проекта, от които се разглеждат сериозно 10, тъй като отговарят на критериите на ЕК за финансиране, каза преди седмица служебният вицепремиер Атанас Пеканов. 

Той обясни още, че документът ще бъде внесен до края на мандата на сегашното правителство и че “големият въпрос не е дали ще дойдат през август или октомври, а в какво ще ги инвестираме и как това ще направи страната ни по-сигурна и просперираща”.  

Той изрази убеждение, че предварителното финансиране от 13 процента – 806 млн. евро или 1.6 млрд. лв., ще бъде получено от България до края на 2021 г. Икономическият министър Кирил Петков пък коментира, че веднъж се пада такъв шанс за толкова сериозен безвъзмезден финансов ресурс и той трябва да бъде инвестиран в проекти с максимална добавена стойност, а не просто парите да бъдат изхарчени. 

Така – в условията на предизборна кампания за вота на 11 юли, Борисов отправя неверни обвинения към служебното правителство, като в същото време откровено манипулира обществените очаквания, че веднъж планът да мине в ЕК, ще се “къпем в пари”.

Заключение: Гърция все още не е получила своите милиарди по плана за възстановяване. България дори и да беше внесла своя план в срок, което всъщност правителството на Борисов не стори, сега нямаше да се къпе в пари. Освен това напълно манипулативно е твърдението на бившия премиер, че средствата по този план могат просто ей така да се използват от правителството за каквито си реши цели. Авансовите плащания са за ударно задвижване на включените в плана проекти. Всеки от тях трябва да има конкретни графици и цели, които да постига в определени срокове, тъй като сред отпускането на предварителното финансиране, следващите пари ще могат да се искат до два пъти в годината, но само при постигнати записаните цели.

Твърдението на Борисов е напълно невярно.

Публикацията е създадена с подкрепата на Европейския съюз. Отговорността за съдържанието е изцяло на Factcheck.bg.

Публикацията е създадена с подкрепата на Европейския съюз. Отговорността за съдържанието е изцяло на Factcheck.bg.

Factcheck.bg
Factcheck.bg е инициатива на Асоциацията на европейските журналисти – България. Целта на екипа е да подпомогне усилията на журналистите да предоставят проверена и надеждна информация, като се ангажира с проверка на фактите в актуални новини, изказвания и публикации в социалните медии.

Абонирайте се за нашия бюлетин

    Още по темата

    Категории

    Още от рубриката