fbpx

Яденето на насекоми не причинява рак и други болести

  • Публикация във Фейсбук невярно твърди, че веществото хитин, което се съдържа в насекомите, причинява болести;

  • Хитинът се изхвърля от организма чрез храносмилателния тракт, тъй като в човешкото тяло липсва ензим за неговото разграждане;

  • Хранителните добавки Е120 и Е904 са безвредни за човешкото здраве.

Хиляди потребители във Фейсбук споделят публикация, която внушава, че на пазара се продават хранителни продукти, съдържащи опасни за здравето насекоми. Конкретно се говори за веществото хитин, което се съдържа във външната обвивка на членестоногите.

Невярно се твърди, че хитинът уврежда вътрешните органи и причинява редица заболявания, сред които рак, дерматит и лупус. „Насекомите са резервоар на паразитна и патогенна флора, която заразява човешките органи. Невъзможно е да се отървете от тези паразити от тялото“, гласи текстът.

Повод за поредната спекулация по темата са поредица разрешения на Европейската комисия (ЕК) през последните години за употреба на определени видове насекоми при производството на храни и напитки.

Хитинът – обикновен или животозастрашаващ белтък

Хитинът е второто най-разпространено в природата полимерно вещество след целулозата. Хората отдавна са свикнали да го консумират, тъй като се среща както във външния слой на членестоногите, така и в гъбите, морските дарове и други ракообразни храни. 

Според учени веществото няма никаква хранителна стойност и не представлява заплаха за здравето. „Ако се погълне, ще бъде изхвърлен през храносмилателния тракт, защото в човешкия организъм няма ензими, които да го разградят. Хитинът би могъл единствено да раздразни червата, защото тази маса не би могла да бъде добре смляна“, казва пред Българското национално радио (БНР) проф. Николай Начев, преподавател по етология и еволюционна морфология в Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“. 

Според д-р Илия Гьонов от катедра Зоология и антропология в Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ хитинът не е токсичен и, доколкото е известно, няма алергии, предизвикани от хитин. „Това не значи, че използваните като „храна“ насекоми не могат да предизвикат алергии – просто няма да е от хитина“, обяснява Гьонов.

Няма и данни брашното от насекоми, което е крайния продукт след обработката на суровината, да причинява рак, дерматит или лупус.

Твърденията, че хитинът причинява рак, са „безпочвени“. Това е изводът и от анализ на Европейската обсерватория за цифрови медии, който разглежда дезинформационните наративи, свързани с консумацията на насекоми. Авторите на публикацията откриват, че в почти всички държави от ЕС се разпространяват неверни твърдения, целящи да всеят страх по темата.

Никой не ни задължава да ядем буболечки

От началото на годината на много места, включително и в България, се появиха неверни твърдения, че ЕС насилствено ще задължи гражданите си да ядат насекоми. Страхът беше допълнително усилен от информацията, че тайни знаци ще прикриват съдържанието на „ларви, буболечки и буби“ в храните. Както Factcheck.bg вече писа, разрешенията на ЕК засягат само и единствено използването на конкретен продукт, който следва да бъде обозначен на етикета. Те не дават свобода на производителите на храни да слагат в своите продукти свободно отглеждани щурци, скакалци, гъсеници, хлебарки, буби и други подобни.

„Не си представяйте, че някой ще произведе много скакалци или щурци, ще ги смели и ще ви ги вкара в пастата – няма да се случи такова нещо“, акцентира проф. Нечев.

Насекомите отдавна са част от менюто на много места по света като Тайланд, Камбоджа и Мексико. Към момента няма данни консумацията на този вид храна да оказва негативно въздействие на здравето ни.

Враг на човека ли са Е120 и Е904 

Фейсбук постът предупреждава потребителите да не купуват продукти, които съдържат E120 и E904. Зад тези два кода, познати още като „Е-та“, стоят съответно хранителните добавки кармин и шеллак, извличани от насекоми.

Карминът е естествен оцветител с червен цвят, който се използва за първи път през 90-те години на миналия век при производството на сладки хранителни продукти и колбаси. Получава се от насекомите Кохинил (Dactylopius coccus). След преработка карминът намира приложение като оцветител в конфитюри, напитки, също в козметиката и в производството на бои за рисуване. В ЕС употребата му е позволена в определени концентрации и за точно определени храни.

Шеллакът е природна смола, произведена от щитоносни въшки (Lepidosaphes ulmi), които паразитират по дърветата в тропическите и субтропическите райони. Използва се в хранителната индустрия като глазиращ агент за плодове, както и в глазурите за шоколад, бонбони и други сладкиши. Хранителната добавка E904 не е токсична и не предизвиква вредни реакции при хората, категорични са учените.

Проверено:

Не е вярно, че хитиновата обвивка на насекомите причинява рак и други болести. Ако попадне в човешкото тяло, веществото хитин се изхвърля от организма през храносмилателния тракт. Няма научни изследвания, които да са установили някаква вреда от хитина за човешкия организъм. Хранителните добавки кармин и шеллак, познати още с кодовете си Е120 и Е904, които се извличат от насекоми, се използват отдавна в кулинарията и са безопасни за консумация от човек.

Източници

Posts mislead on human consumption of insects: https://factcheck.afp.com/doc.afp.com.32GB9GE

Eating bugs hasn’t been shown to cause cancer or lung disease: https://fullfact.org/health/bugs-chitin-health/

EU with a side of insects: A delicious treat for disinformers: https://edmo.eu/2023/02/28/eu-with-a-side-of-insects-a-delicious-treat-for-disinformers/ 

Наистина ли хитинът в насекомите предизвиква рак?: https://bnr.bg/post/101799194/hitin 

Опасно ли е да ядем хитин чрез буболечки, които се влагат в храната?: https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/13980776 

Carmines: https://iacmcolor.org/color-profile/carmines/ 

Safety Assessment of Shellac as Food Additive through Long Term Toxicity Study: https://www.researchgate.net/publication/315334462_Safety_Assessment_of_Shellac_as_Food_Additive_through_Long_Term_Toxicity_Study 

Всички материали от Factcheck.bg могат да бъдат препубликувани свободно. Изисква се позоваване на източника, автора на материала и линк към статията.

Тази публикация е част от проекта „Наука и журналистика: заедно срещу инфодемията“, който се изпълнява в периода октомври 2021 г. – октомври 2023 г. с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от АЕЖ-България и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България (www.activecitizensfund.bg).

Тази публикация е част от проекта „Наука и журналистика: заедно срещу инфодемията“, който се изпълнява в периода октомври 2021 г. – октомври 2023 г. с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от АЕЖ-България и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България (www.activecitizensfund.bg).

Кристиян Юлзари
Кристиян Юлзари
Кристиян Юлзари е журналист на свободна практика. Професионалният му път започва още в гимназията, когато става част от редакцията на националната платформа за ученическа журналистика sCOOL Media. Оттогава досега отразява вътрешната политика за регионални и национални медии. Носител е на наградите „Валя Крушкина - журналистика за хората“, Web Report и “Червена линия” на Антикорупционния фонд. В момента изучава “Политология” в Софийския университет.

Още по темата

Категории

Още от рубриката