fbpx

Зелена ли е ядрената енергия според ЕС?

  • Твърденията, че Европейският съюз е признал ядрената енергия за „зелена”, са подвеждащи.
  • Ядрената енергия е определена като преходен източник на енергия за ограничен период от време.

Редица български медии съобщиха, че ЕС е приел ядрената енергия и природния газ за „чисти” или „зелени” източници на енергия. Поводът за публикациите е гласуване в Европейския парламент (ЕП) през юли тази година. Решението обаче означава само, че ядрената енергия и природният газ получават „преходен статут”, т.е. инвестициите в тези енергийни източници временно се приемат като спомагащи устойчивото развитие на ЕС към климатична неутралност до 2050 година.


Какво всъщност е решението на ЕС – Factcheck.bg провери фактите.

Гласуването в Европейския парламент

След дългогодишен дебат и редица допълнителни научни изследвания, ЕК предложи ядрената енергия и природния газ да получат преходен статут в края на декември 2021. Европейският парламент започна разглеждане на това предложение в няколко комисии, които през юни 2022 г. гласуваха против предложението на Комисията и предложиха на Парламента да го отхвърли. 

В крайна сметка обаче предложението на парламентарните комисии не събра достатъчна подкрепа сред евродепутатите. Мнозинството от Европейска народна партия, Renew Europe и Европейските консерватори реформисти гласуваха против предложението ядрената енергия да бъде изключена от класификацията на ЕС.

Резултатите от вота показват, че 13 от 17 български евродепутати-  двама от БСП, всички представители на ГЕРБ-СДС, ДПС и ВМРО са гласували против предложението на комисиите и така подкрепят включването на ядрената енергия като преходен източник на енергия. Други двама са „за” предложението на комисиите и гласуват за изключване на ядрената енергия – Радан Кънев (ДСБ – Християндемократи) и Елена Йончева (БСП – Социалдемократи). А двама- представители на БСП- Социалдемократи, Сергей Станишев и Иво Христов, не са присъствали.

В резултат на това гласуване ядрената енергия и природният газ остават част от т.нар. таксономия на ЕС или класификация на икономическите дейности. Това обаче не ги прави „зелени” енергийни източници, а позволява инвестициите в тях да се приемат като усточиви и подкрепящи енергийния преход.

Какво означава преходен статут

Според ЕК ядрената енергия и природният газ са „стъпала по пътя на прехода към повече възобновяеми източници. В средносрочен план все още са необходими инвестиции и в двете.”

Класификацията на ЕС предполага три вида дейности, които се степенуват спрямо това, до колко спомагат дългосрочните екологични цели на ЕС: нисковъглеродни, преходни и спомагащи. Ядрената енергия спада към втория вид – преходни дейности, за които не съществува технологично и икономически осъществима нисковъглеродна алтернатива.

Статутът на ядрената енергия и природния газ е преходен и компромисен – те са включени в класификацията на ЕС за устойчиви инвестиции, без това да означава, че са определени като зелени или нисковъглеродни технологии. Този статут подлежи на промяна във времето.

Конкретно за ядрената енергия, проекти за нови ядрени централи и подобрения на съществуващи такива, ще бъдат разглеждани като преходни към екологично устойчивото развитие съответно до 2045 и до 2040 година. За сметка на това, класификацията не предвижда краен срок при научните изследвания за намаляване на отпадъците от ядрено гориво и подобряването на стандартите.

Дебатите по темата в ЕС и влиянието на войната в Украйна

ЕК започва проучвания свързани с класифицирането на различните икономически дейности още през 2018 година, в рамките на приемането на Зеления пакт на ЕС – повече за Зеления пакт можете да прочете тук.

Дискусията за статута на ядрената енергия в ЕС е продължителна и противоречива, поради различните интереси на държавите членки от една страна, и намерението на Съюза да премине изцяло към чисти енергийни източници, от друга. 

В ЕС тринадесет държави членки използват ядрена енергия, като делът й в национален план варира широко. Най-яростният защитник на ядрената енергия е Франция, където ядрените мощности генерират приблизително 70% от електричеството. Не всички държави членки с ядрени централи са защитници на това ядрената енергия да е част от класификацията за устойчиви инвестиции – Испания например не е съгласна.

По време на продължителните дебати различни групи от държави на няколко пъти заплашиха да наложат вето върху гласуването, ако ядрената енергия или природният газ не бъдат включени в класификацията.

Обсъжданията бяха силно повлияни от застрашените вериги за доставки на природен газ особено след инвазията на Русия в Украйна и скока на разходите за електроенергия. Това принуди много европейски правителства да предприемат спешни финансови мерки за защита на потребителите и преосмисляне на дългогодишни енергийни политики.

Пример за това е Германия, която трябваше да преразгледа решението си за окончателно спиране на производството на ядрена енергия в предварително определените срокове. В страната са останали три активни атомни електроцентрали, като според действащото законодателство те трябва да бъдат затворени до края на тази година, но след разгорещени дебати през последните шест месеца бе решено, че поне две от тях ще продължат работа до април 2023 година.

Проверено:

Подвеждащо е да се твърди, че ЕС е признал ядрената енергия и природния газ за зелени” или чисти” източници на енергия. Статутът им е определен като преходен, а инвестициите в тях се разглеждат като устойчиви при спазването на строго определени условия и за определен период от време.

Източници

Проектопредложение за резолюция 2022/2594(DEA):
https://www.europarl.europa.eu/meetdocs/2014_2019/plmrep/COMMITTEES/CJ36/RD/2022/06-14/1257367EN.pdf 

Предложение за резолюция относно делегирания регламент на Комисията от 9 март 2022 г. за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2021/2139 по отношение на икономическите дейности в определени енергийни сектори и Делегиран регламент (ЕС) 2021/2178 по отношение на конкретни публични оповестявания за тези икономически дейности:
https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/B-9-2022-0338_EN.html 

Протокол резултати от поименно гласуване, 06/07/2022:
https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/PV-9-2022-07-06-RCV_FR.pdf

Таксономия на ЕС: Комисията приветства резултата от днешното гласуване на Европейския парламент относно Допълнителния делегиран акт:
https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/IP_22_4349

Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на съвета от 18 юни 2020 година за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088:
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32020R0852&from=EN 

Въпроси и отговори относно Допълнителния делегиран акт за климата на таксономията на ЕС, обхващащ определени ядрени и газови дейности: https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/QANDA_22_712 

Европейският Зелен пакт:
https://factcheck.bg/zeleniyat-pakt/ 

Испания отхвърля плана на Брюксел да класифицира ядрената енергия и природния газ като зелени: https://english.elpais.com/economy-and-business/2022-01-03/spain-rejects-brussels-plan-to-classify-nuclear-power-and-natural-gas-as-green-energy.html

Държавите от ЕС блокират сделката за зелено финансиране в ущърб на целите в областта на климата:
https://www.reuters.com/article/climate-change-eu-finance-idINL8N28L3GD

Трябва ли природният газ да бъде категоризиран като устойчив?:
https://www.celsia.io/blogs/should-natural-gas-be-labeled-as-sustainable

Германия ще удължи живота на две ядрени централи като „авариен резер”:
https://www.politico.eu/article/germany-to-extend-two-runtime-of-two-nuclear-plants-as-emergency-reserve/ 

 

 

Всички материали от Factcheck.bg могат да бъдат препубликувани свободно. Изисква се позоваване на източника, автора на материала и линк към статията.

Тази публикация е част от проекта „Наука и журналистика: заедно срещу инфодемията“, който се изпълнява в периода октомври 2021 г. – октомври 2023 г. с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от АЕЖ-България и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България (www.activecitizensfund.bg).

Тази публикация е част от проекта „Наука и журналистика: заедно срещу инфодемията“, който се изпълнява в периода октомври 2021 г. – октомври 2023 г. с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от АЕЖ-България и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България (www.activecitizensfund.bg).

Мирела Петкова
Мирела Петкова
Мирела Петкова е изследовател и журналист на свободна практика. Вълнува се от теми, които засягат Балканите, Източна Европа, и Китай, а също така и от развенчаване на дезинформацията и разузнаването чрез отворени източници на информация. От есента на 2020 г. работи към британската медия New Statesman, където събира, анализира, и визуализира бази данни, свързани с енергийния преход и климатичните промени. Главната й цел е спомагането на журналисти с проверена, достоверна и навременна информация.

Още по темата

Категории

Още от рубриката