Русия не е обградена от „американски бази с ядрено оръжие“, както твърди фалшива карта

  • Русия не е разположена „по средата на американските бази с ядрено оръжие“, както твърди разпространявано във Фейсбук изображение.
  • Маркираните със символа на НАТО места не отговарят на действителното присъствие на Алианса. Присъствие на НАТО не означава „американски бази“, нито предполага наличие на ядрено оръжие.
  • Само пет натовски държави – Италия, Нидерландия, Белгия, Германия и Турция – складират американски ядрени бойни глави в рамките на „ядреното споделяне“ на НАТО. 

В социалните мрежи се разпространява изфабрикувана карта на земното кълбо, осеяна с емблемата на НАТО и придружена от ироничен текст: „Погледнете как Путин е разположил, най-нагло, държавата си, точно по средата на американските бази с ядрено оръжие!!!“. В центъра на изображението е поставена Русия, оцветена в жълто и обградена от символите на Алианса.

Същото изображение се появява в публикации в Туитър и интернет страници на различни езици още през 2018 г., а през последните месеци българската му версия е споделена няколкостотин пъти във Фейсбук.

Разпространяваната информация преплита няколко понятия, които не означават едно и също. В изображението е използвана емблемата на НАТО, но в текста се говори за „американски бази с ядрено оръжие“. Неправилно е да се поставя знак за равенство между НАТО и американски военни бази, още по-малко да се твърди, че във всички тях има ядрено оръжие.

Показва ли картата „бази“ на НАТО

Изфабрикуваната карта и съпътстващите я твърдения вече са опровергавани от португалската организация за проверка на фактите „Полиграф“ и Агенция Франс Прес. Емблемите на НАТО на картата не показват „бази на НАТО“, а световното присъствие на Алианса е силно преувеличено. 

НАТО е съюз за колективна сигурност на 30 държави от Европа и Северна Америка.  Алиансът няма собствени военни сили, а разчита на военния капацитет и бази на своите 30 държави членки. Като международна организация НАТО разполага с мрежа от местни структури, част от които военни, а друга част – цивилни. 

Картата по-долу е от официалния сайт на Алианса и показва обектите, които влизат в структурите му – командни щабове, станции за наблюдение, тренировъчни центрове, мултинационални отряди. Не всички от изобразените местни структури са военни – например, централата на Алианса в Брюксел, Белгия, представлява административния и политически център на организацията. 

В сайта на НАТО са достъпни и останалите локации, на които съюзът оперира с различни цели – например военни мисии или противодействие на тероризма. Тези обекти също не съответстват на информацията от разпространяваната във Фейсбук карта. 

Извън структурите на НАТО, по света съществуват и военни бази, обвързани със САЩ по силата на двустранни споразумения за сътрудничество в областта на отбраната. Тези бази са предназначени за съвместно ползване между американски и местни въоръжени сили в съответните държави и не са част от системата на НАТО, нито имат ядрено оръжие. Американското ядрено оръжие е разположено предимно в САЩ и малка част в Европа.

Къде в Европа има ядрено оръжие

Текстът към картата с емблемите на НАТО твърди, че в обозначените „бази“ се съхранява ядрено оръжие на САЩ. Всъщност, само пет държави членки на НАТО складират ядрено оръжие на територията си. Това са Италия, Нидерландия, Белгия, Германия и Турция. Други две държави от НАТО – Франция и Великобритания – имат собствен ядрен потенциал. Повечето членки на Алианса, включително тези, граничещи с Русия или най-близо до нея, нямат ядрено оръжие на територията си.

В тъмносиньо са оцветени държавите от Европа, които имат собствено ядрено оръжие или складират ядрени бойни глави по силата на споразумения за „ядрено споделяне“ със САЩ. В светлосиньо са страните, в които няма никакво ядрено оръжие – това е и по-голямата част от държавите членки на НАТО. Източник: The Conversation

И петте страни членки на НАТО са получили американски ядрени бойни глави по силата на споразумения за „ядрено споделяне“ между САЩ и останалите държави от Алианса. Тези споразумения гарантират споделена отговорност за сигурността на НАТО, тъй като по-голям брой страни членки получават роля в процеса по вземане на решения за ядрената политика в ситуация на криза.

В петте държави в Европа по силата на „ядреното споделяне“ има около 100 ядрени бойни глави. Те се складират във военновъздушни бази, контролирани от военните министерства и военновъздушните сили на всяка от страните. Споразуменията гласят, че, за да бъдат активирани оръжията, е необходима едновременна оторизация от страна на САЩ и на приемащата държава, т.е. решението за употреба на ядрено оръжие не се взема еднолично.

Ядрените оръжия в седемте натовски държави са многократно по-малко, отколкото притежават двете ядрени свръхсили Русия и САЩ.

Русия е най-голямата ядрена сила в света

Още от времето на Студената война доминиращи ядрени сили в света са Русия и САЩ. По данни от началото на 2022 г. Москва има близо 6 хил. бойни глави, а Вашингтон –  над 5,4 хил. Информацията за конкретните ядрени способности е приблизителна, тъй като не всички данни се споделят публично поради съображения за сигурност.

Девет страни в света доказано имат собствен ядрен потенциал. По-малките ядрени сили са Китай, Франция, Великобритания, Пакистан, Индия, Израел и Северна Корея. 

Тази карта онагледява актуалния за началото на 2022 г. капацитет на деветте ядрени сили в света откъм ядрени бойни глави. Източник: Ханс Кристенсен и Мат Корда от Федерацията на американските учени.

Картата по-долу показва разположението на американските (в синьо) и руските (в червено) ядрени оръжия. Трябва да се прави разлика между притежавано (общо на склад) и разположено ядрено оръжие – ядрени бойни глави, разположени на ракети или в бази с оперативни сили. Американското ядрено оръжие е разположено в САЩ и в петте съюзници от НАТО. 

Източник: The Conversation

По-голямата част от страните членки на Алианса, включително тези в най-пряка близост до Русия, не складират ядрени бойни глави. В същото време основният ядрен потенциал на Русия е концентриран в западната част на страната – в близост до границата с НАТО.

Проверено:

Разпространяваната във Фейсбук карта е изфабрикувана и не отговаря на реалността. Емблемите на НАТО на картата не отбелязват действително присъствие на Алианса. Твърдението, че Русия е обградена от „американски бази с ядрено оръжие“ също не отговаря на истината. Бази на НАТО не означава „американски бази“, нито наличие на ядрено оръжие. Само пет натовски държави – Италия, Нидерландия, Белгия, Германия и Турция – складират американски ядрени бойни глави в рамките на споразумения за „ядрено споделяне“ на НАТО.

Източници

NATO on the Map (официален сайт на НАТО): https://www.nato.int/nato-on-the-map/#lat=53.53692702018468&lon=10.807542504302017&zoom=0&layer-5

Does this map correctly locate NATO bases around Russia? (Poligrafo): https://poligrafo.sapo.pt/fact-check/este-mapa-localiza-corretamente-as-bases-da-nato-instaladas-em-torno-da-russia

Status of World Nuclear Forces (Федерация на американските учени): https://fas.org/issues/nuclear-weapons/status-world-nuclear-forces/

What countries have nuclear weapons and where are they? (The Conversation): https://theconversation.com/what-countries-have-nuclear-weapons-and-where-are-they-180382

NATO’s Nuclear Sharing Arrangements: https://www.nato.int/nato_static_fl2014/assets/pdf/2022/2/pdf/220204-factsheet-nuclear-sharing-arrange.pdf

Global nuclear weapons: downsizing but modernizing

https://www.sipri.org/media/press-release/2016/global-nuclear-weapons-downsizing-modernizing

 

Всички материали от Factcheck.bg могат да бъдат препубликувани свободно. Задължително е посочването на източника и името на автора, както и поставяне на линк към публикацията.

Катерина Василева
Катерина Василева
Катерина Василева е студентка в специалност „Политология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. С журналистика се занимава от 2019 г. насам, като започва от ученическата sCOOL Media. Впоследствие се присъединява към екипа на позитивната медия „Успелите.бг“, където се стреми да развива подхода „журналистика в търсене на решения“. Интересува се от социални и политически теми, образование и медийна грамотност, екология, изкуство и женски права. Авторка е на разказвателния подкаст „Полифем“, който представя историите на значими жени в политическата сфера. През 2021 г. печели наградата „Млад автор“ в конкурса за добра журналистика Web Report на Dir.bg със статията „Сексуалното образование: Тема табу или лек срещу пандемията от домашно насилие“.

Абонирайте се за нашия бюлетин

Благодарим Ви, че се абонирахте за бюлетина на Factheck.bg!
Възникна проблем при изпращането на формуляра!

Още по темата

Категории

Още от рубриката