След като два търговски кораба бяха атакувани тази седмица с дронове в изключителната икономическа зона на България в Черно море, отново се появиха въпроси колко често подобни апарати достигат до страната.
От началото на годината българските власти са реагирали на десетки сигнали за дронове или останки от тях по сушата или близо до морския бряг. В повечето случаи става дума за дронове, открити в морето или изхвърлени на брега. В един от случаите е известно, че дронът е навлязъл в българското въздушно пространство и е паднал на сушата.
Атаката срещу корабите
На 6 октомври два търговски кораба бяха атакувани с морски и въздушни дронове в изключителната икономическа зона на България в Черно море. При нападението единият кораб потъна, а екипажът на другия беше евакуиран. Премиерът Румен Радев не посочи кой стои зад атаката и каза единствено, че са използвани морски и въздушни дронове.
Изключителната икономическа зона се различава от българските териториални води. В нея България има икономически права върху природните ресурси, но не и пълен суверенитет. За разлика от териториалните води, тя не се приема за част от територията на страната. Чужди кораби могат свободно да преминават през зоната съгласно международното право.
След атаката премиерът Румен Радев свика извънредна среща в Министерския съвет. В нея участваха представители на Министерството на отбраната, на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на транспорта, на Министерството на околната среда и водите, на президентството и на службите за сигурност.
Пред медиите Радев каза, че „е ясно – или са руски, или са украински“. Моряк от оцелелия кораб каза пред журналисти, че той е превозвал украински товар, затова той смята, че атаката е била от руснаците, които според него са пуснали подводна бомба.
Заради случая президентът Илияна Йотова свика заседание на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС). Темата на заседанието е „Актуални рискове и заплахи за морската сигурност и критичната инфраструктура на България в контекста на войната в Украйна“.
В КСНС участват председателят на Народното събрание, премиерът, министрите на отбраната, на вътрешните и на външните работи, на финансите, началникът на отбраната, председателят на Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), ръководителят на Държавната агенция „Разузнаване“ (ДАР), секретарят на съвета по сигурността към Министерския съвет, представители на формациите в парламента.
Откакто Русия започна пълномащабната си война срещу Украйна, се увеличиха атаките срещу цивилни кораби в Черно море. Това е първият случай на нападение с дронове срещу кораби в изключителната морска икономическа зона на България.
Един потвърден случай за паднал дрон на сушата
Единственият публично потвърден случай на чужд дрон, навлязъл във въздушното пространство на България и паднал на сушата, е този край бившия граничен пункт Кардам на 8 август.
Тогава премиерът Радев съобщи, че дрон е навлязъл в българското въздушно пространство откъм Румъния и се е взривил на около 100 метра навътре в България край бившия ГКПП Кардам.
От Министерството на отбраната казаха след първоначалния анализ на останките, че най-вероятно става дума за дрон примамка „Майя“. Според МО този тип апарати се използват широко от украинските въоръжени сили. МО каза още, че няма причина да се смята, че инцидентът е преднамерен.
Украинската страна отрече дронът да е бил насочен умишлено към България и изрази готовност да съдейства за изясняване на случая.
Това е единственият публично потвърден случай, при който властите съобщават за чужд дрон, навлязъл във въздушното пространство и паднал на сушата в България.
Ивайло Мирчев твърди, че „шест руски дрона са паднали за няколко месеца в България“
Две седмици преди атаката срещу двата кораба, съпредседателя на „Да, България“ и депутат от „Демократична България!“ Ивайло Мирчев каза в предаването „Денят започва“ с Георги Любенов по БНТ, че „шест руски дрона са паднали за няколко месеца в България“.
Твърдението предизвика реакцията на министъра на отбраната Димитър Стоянов. Във Фейсбук профила си той написа, че казаното от Мирчев не отговаря на информацията, с която разполага министерството.
По думите му има съществена разлика между дрон, който се е разбил на българска територия, и дрон, който е бил открит в Черно море или е изхвърлен от морето на българския бряг.
Стоянов посочва, че според данните на Министерството на отбраната на територията на България е паднал само един чужд дрон – откритият на 8 август край бившия ГКПП Кардам.
Какво показват публичните данни
Според сайта droneincidents.eu в България тази година са намерени 28 дрона или останки от тях. Droneincidents.eu представлява независим изследователски регистър на случаи, при които дронове от чужд произход са достигнали територията на държави от Европейския съюз. Според тази платформа в общо 10 държави в ЕС до 5 октомври тази година са регистрирани общо 121 инцидента с дронове, като България е на второ място след граничещата с Украйна Румъния. Данните за България не включват удара срещу корабите в българската изключителна икономическа зона. Ако и той бъде отчетен като два отделни инцидента, общият брой на случаите би нараснал на 30.
Източник: droneincidents.euОт пролетта насам военноморските сили са реагирали на множество сигнали за дронове и части от тях по българското Черноморие. В повечето случаи става дума за апарати, открити във водата или изхвърлени от морето на брега.
Сред тях са дронове, намерени край Крайморие, Несебър и Крапец през април и май. Част от тях не са съдържали взривни вещества, а други са били унищожени от военните заради съмнения за наличие на бойна част. През юли и август са открити още безпилотни апарати или части от тях край Ахтопол, Созопол, Приморско, Кранево, Варна и Шабла.
В нито един от тези случаи Министерството на отбраната не съобщава, че дронът е паднал от въздуха на българска територия. Официалните съобщения описват обектите като открити в морето, плаващи без управление и без собствено движение, носени от течението, или изхвърлени на брега.
Чии са дроновете
Произходът на повечето открити дронове не е публично оповестен. При част от откритите по Черноморието апарати Министерството на отбраната не е съобщавало публично държава на произход. Има обаче случаи, при които е посочен или предположен руски произход.
Такъв е случаят с дрона, открит на плаж в Приморско през август. Военноморските сили го определят като разузнавателен безпилотен апарат.
По-късно министърът на отбраната Димитър Стоянов казва, че според него дронът е руско производство и е използван от руските въоръжени сили. Разследващият сайт BIRD също твърди, че апаратът е идентифициран като руски разузнавателен дрон „Орлан“. Тази идентификация обаче не е потвърдена в официално съобщение на Министерството на отбраната.
При други случаи като откритите дронове между Албена и Кранево, Лозенец или Шабла, властите съобщават основно мястото на откриване и състоянието на апаратите, но не посочват публично техния произход.
Случаите на намерени дронове в Румъния
Случаите с дронове в България се различават от тези в съседна Румъния, където инцидентите са значително повече. Според платформата droneincidents.eu 47 дрона от чужд произход са достигнали до територията на Румъния.
В Румъния повечето инциденти с дронове са концентрирани в североизточната част на страната – по границата с Украйна. Там Русия редовно атакува украинските гранични пристанища Измаил и Рени.
За разлика от тях, случаите край Констанца и в южната част на румънската акватория по-често са свързани с морски дронове или мини, отклонени или довлечени от теченията, а не с директно навлизане на бойни дронове над румънска територия.
Атаката с дронове е част от по-голям проблем в Европа
Случаите в България са част от по-широк европейски проблем с дронове, саботажи и хибридни заплахи. След началото на войната в Украйна европейските държави многократно са съобщавали за увеличаване на инцидентите, свързани с кибератаки, саботажи и нарушения на въздушното пространство.
Европейските дипломати обсъждат сценарии за по-тежки атаки, които биха могли да доведат до човешки жертви. Сред поводите за подобни сценарии е откритият дрон с експлозиви на летище в Лайпциг през август.
В ЕС обаче има спор каква трябва да бъде ролята на Съюза при подобни кризи и как да се разделят отговорностите между ЕС и НАТО.
