PolitiCheck: Подвеждащо е да се твърди, че се криминализира вносът на книги от Русия

• Подвеждащо е да се твърди, че с промени в Наказателния кодекс се криминализира вносът на книги от Русия;

• Законопроектът и актуалната уредба на европейските санкции не въвеждат обща забрана за внос на книги от Русия;

• Предвижда се наказателна отговорност при определени нарушения, като например внос на книги с произход от забранена територия. Наказателна отговорност по тази хипотеза е възможна при стойност на книгите от поне 10 хил. евро и наличие на останалите законови предпоставки;

• Риск за търговците няма, ако те внасят книги от несанкциониран руски издател, без да нарушават забраната.

Твърдение:

Лидерът на партия „Възраждане” Костадин Костадинов от трибуната на Народното събрание на 18 септември 2026 г.:

„Не само ще има затягане, но дори криминализиране, на тези отношения с Руската федерация, вкл. и за четенето на книги. (…) Предвидено е ограничение за вноса на каквито и да било стоки на стойност над 20 000 лева годишно, тук влизат и книгите. Става въпрос за това, че ако някой реши примерно да си поръчва книги от Руската федерация, както аз си поръчвам от време на време (…) Ако някой български гражданин иска да ги чете, той трябва да си ги поръча от Русия. В нашата страна има все още няколко книжарници, които купуват книги от Русия (. . .) Ако една фирма внася книги от Русия, ще бъде наказана с глоба, а нейните материално отговорни лица ще бъдат вкарани в затвора. (…) Ние вече няма да можем да получаваме руска книжнина в нашата страна.“ 

В декларация от трибуната на Народното събрание лидерът на партия „Възраждане” Костадин Костадинов заяви, че законопроект за промени в Наказателния кодекс предвижда криминализиране на четенето на книги от Русия и техния внос. Във видеото с изказването в официалната фейсбук страница на Костадинов е посочено още: „Купуваш книга от Русия – ставаш престъпник“.

Проверка на Factcheck.bg показва, че твърдението на Костадинов, че законопроектът криминализира вноса на книги от Русия, е подвеждащо. 

На заседание на 16 септември Комисията по правни въпроси в Народното събрание прие на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Министерския съвет, който предвижда криминализиране на заобикалянето на санкциите, наложени от Европейския съюз. С предложеното изменение в Наказателния кодекс трябва да се въведат изискванията на Директива (ЕС) 2024/1226 на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2024 г. относно определянето на престъпленията и санкциите при нарушаване на ограничителните мерки на Съюза, и за изменение на Директива (ЕС) 2018/1673. На 24 септември парламентът прие на първо четене промените в Наказателния кодекс. На 15 октомври законопроектът бе приет и на второ четене в ресорната комисия, след прецизиране на текстовете.

Със законопроекта се предвижда да бъдат криминализирани като престъпления определени форми на нарушение на ограничителните мерки на ЕС, както и действията, насочени към тяхното заобикаляне. За тези деяния се предвижда налагането на наказания лишаване от свобода, глоби, както и в определени случаи лишаване от определени права. 

В обхвата на директивата попадат ограничителните мерки на ЕС срещу различни държави, включително и Русия. Едногодишният срок за въвеждането на директивата в националното законодателство изтече на 20 май 2025 г. и Европейската комисия е образувала процедура за нарушение срещу България, се припомня в мотивите към законопроекта. 

Справка на Factcheck.bg показва, че предвидените в законопроекта нови текстове в Наказателния кодекс не предвиждат криминализирането на четенето на книги от Русия. Предложеният чл. 268а предвижда наказателна отговорност за определени нарушения на санкциите на ЕС. Част от тях са търговия, внос, износ на стоки на обща стойност не по-малко от 10 хил. евро в нарушение на забрана или ограничение, наложени от санкциите на ЕС.

Factcheck.bg се обърна за разяснение към доц. д-р Ива Пушкарова, преподавателка по наказателно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.   

Тя посочва, че печатните книги попадат в понятието „стоки“ по предложения чл. 268а, ал. 2, т. 4. Те са изрично включени и в комбинираната и митническата номенклатура на стоките на ЕС, казва експертът.

„Това все още не значи, че вносът им от Русия е криминализиран. Нито законопроектът, нито актуалната уредба на европейските санкции въвежда обща забрана за внос на книги от Русия. Разпоредбата на чл.3и от Регламент № 833/2014, която забранява вноса в ЕС на определени в приложение XXI стоки с руски произход или изнесени от Русия, не включва обикновените печатни книги. Закупуването и вносът на книги от обикновен руски издател или търговец, който не попада под приложими санкционни ограничения, по принцип са допустими“, подчертава доц. д-р Пушкарова.

На въпрос може ли гражданин да носи наказателна отговорност за поръчка на книги от Русия за лично ползване, тя посочва, че няма обща забрана за закупуване на руски книги. „Физическо лице, което купува за лични нужди, може да бъде уязвимо на наказателно преследване по проекточлен 268а, ал. 2, т. 4, само когато с покупката или вноса умишлено нарушава съответна ограничителна мярка и са изпълнени останалите признаци на разпоредбата. Добросъвестен купувач не може да попадне под прицела на проектозакона“, коментира юристката. Допълва, че решаващо значение има прагът от 10 хил. евро цена на книгите. 

„Поръчка на една или няколко обикновени книги за лично ползване е значително под този праг. При свързани еднородни действия трябва да се преценява и тяхната обща стойност. Самото обстоятелство, че покупките са направени за лични нужди, не създава общ имунитет от санкционните ограничения“, обяснява доц. д-р Пушкарова. 

Попитана дали е възможно книжарници, които внасят книги от Русия, да бъдат санкционирани с глоби, а техните управители или други отговорни лица да получат присъда лишаване от свобода, доц. д-р Пушкарова коментира, че е принципно възможно, но само при извършено от физическо лице престъпление и при наличие на отделните законови предпоставки за отговорността и на книжарницата като юридическо лице. Казва, че за юридическите лица се предвижда допълване на чл. 83а от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). 

„Възможно става налагане на имуществени санкции във връзка с престъпленията по чл. 268а. Те не се налагат автоматично. Необходимо е да бъдат установени всички предпоставки на чл. 83а ЗАНН, включително книжарницата да се е обогатила или да би се обогатила от престъпление, извършено от служителя. Риск няма, ако книжарницата внася книги от несанкциониран руски издател, без да нарушава забрана“, коментира тя.

На въпрос при какви условия вносът на книгите от Русия може да доведе до наказателна отговорност, доц. д-р Пушкарова откроява 3 хипотези.

Първата е, ако книгите са с произход от територия, за която е въведена забрана за внос на стоки, и купувачът го знае. Регламент (ЕС) № 692/2014 забранява вноса на стоки с произход от Крим и Севастопол, а Регламент (ЕС) 2022/263 – от окупираните части на Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка област, припомня тя. Забраните обхващат стоките като цяло, с предвидени изключения. Печатни книги с такъв произход могат да бъдат предмет на забранен внос. От значение е митническият произход, а не само мястото, откъдето е изпратена пратката. При умишлен внос на такива книги на обща стойност поне 10 000 евро би могъл да се приложи чл. 268а, ал. 2, т. 4 от проекта, когато са налице и останалите признаци на състава. 

Втората възможност е, ако продавач на книгите е санкционирано лице или дружество, и купувачът го знае. „Според чл. 2 от Регламент (ЕС) № 269/2014 е забранено прякото или непрякото предоставяне на финансови средства и икономически ресурси на лицата и организациите, към които се прилагат предвидените в него мерки. Ограниченията при определени условия обхващат и дружества, притежавани или контролирани от санкционирани лица. При доказано умишлено нарушение на забраната може да възникне наказателна отговорност по чл. 268а, ал. 2, т. 1, не защото се купуват книги, а защото с покупката се предоставят финансови средства на санкциониран субект. Например, книжарница закупува книги за 25 000 евро от издателство, което попада под такава забрана, и заплаща сумата в нарушение на санкционния режим, като длъжностното лице, търгуващо от името и за сметка на книжарницата, действа умишлено“, коментира експертът. 

Третата хипотеза е в случай, че са нарушени условията на специално разрешение. Проекторазпоредбата на чл. 268а, ал. 2, т. 7 предвижда наказателна отговорност при нарушаване на условията на разрешение за дейност, която без разрешение би представлявала нарушение на ограничителна мярка на ЕС. Доц. д-р Ива Пушкарова казва, че тази разпоредба би могла да се приложи и към внос на книги, когато за конкретната операция е предоставено специално разрешение, но неговите условия са нарушени или неизпълнени. Обикновеният внос на книги от Русия обаче не изисква такова специално разрешение само поради техния произход, отбелязва тя.

Проверено:

Подвеждащо е да се твърди, че с промени в Наказателния кодекс се криминализира вносът на книги от Русия. Законопроектът и актуалната уредба на европейските санкции не въвежда обща забрана за внос на книги от Русия. Законопроектът предвижда наказателна отговорност при определени нарушения, като например умишлен внос на книги с произход от забранена територия. Наказателна отговорност по тази хипотеза е възможна при стойност на книгите от поне 10 хил. евро и наличие на останалите законови предпоставки. Риск за търговците няма, ако те внасят книги от несанкциониран руски издател, без да нарушават забраната.