-
Приписваният на кандидата за президент Андрей Гюров цитат, в който той казва, че като върховен главнокомандващ би бил длъжен да изпрати войски в Украйна при активиране на чл. 5 от Северноатлантическия договор, е изфабрикуван;
-
От пресцентъра на инициативния комитет, издигнал Гюров за президент, категорично отрекоха пред Factcheck.bg той да е казвал подобни думи;
-
Разпространението на изфабрикувания цитат е част от дезинформационна кампания, която използва страха от война като средство за въздействие върху поведението на българските избиратели.
След края на изборния ден на 25 октомври във Фейсбук започна да се разпространява твърдение, че по време на предизборна среща кандидатът за президент Андрей Гюров е говорил за предстоящо изпращане на български войници в Украйна. Според публикациите, които не посочват конкретно място и дата на предизборното събитие, Гюров е казал, че като върховен главнокомандващ би бил длъжен да изпрати войски, ако бъде задействан член 5 от договора за НАТО. Авторът на публикацията сам посочва, че чл. 5 всъщност не съдържа подобен ангажимент към държавите членки.
Най-ранната поява на твърдението, която Factcheck.bg откри, е от около 21:00 часа на 25 октомври, а на следващия ден публикации с идентичен текст започват да се появяват и от други профили. Част от тях цитират профила „Иван Георгиев Грънчаров“, а други просто разпространяват твърдението от първо лице, сякаш самите те са получили същата информация от свой познат, както гласи съдържанието на поста. Към момента на проверката първоначалната публикация има над 3,7 хил. споделяния и близо 10 хил. реакции.
Съдържанието ѝ е копирано директно и в сайта на Мартин Карбовски Lentata.com, без редакционен коментар или уточнение, а материалът от сайта на свой ред получава допълнително разпространение във Фейсбук.
Това не са първите публикации с невярно съдържание, свързващи името на Андрей Гюров с изпращане на български войници в Украйна, които се разпространяват от началото на предизборната кампания. През миналата седмица Factcheck.bg вече опроверга подобно твърдение, разпространявано чрез изображение, което имитира визуалната идентичност на кампанията на Гюров и Кандев за президентските избори.
От пресцентъра на инициативния комитет, издигнал кандидатпрезидентската двойка Андрей Гюров и Георги Кандев отрекоха пред Factcheck.bg Гюров някога да е казвал приписваните му думи. „Андрей Гюров не е заявявал, че като Върховен главнокомандващ би изпратил български войници да воюват в Украйна. Не е твърдял и че задействането на член 5 от Северноатлантическия договор автоматично би задължило България да направи това. Приписваният му цитат е изцяло измислен“, гласи коментарът от пресцентъра.
От инициативния комитет определиха разпространението на публикациите като „дезинформация, която цели да манипулира общественото мнение чрез насаждане на страх“ и призоваха гражданите да проверяват източниците на информация, преди да я приемат за достоверна или да я споделят. „Това е опасна подмяна на действителността, която превръща напълно основателните тревоги на хората за сигурността им в инструмент за политическо противопоставяне”, допълва пресцентърът на Гюров и Кандев.
Член 5 от Северноатлантическия договор предвижда, че въоръжено нападение срещу една или повече държави членки на НАТО се разглежда като нападение срещу всички тях. В такъв случай всяка държава е задължена да окаже помощ, но сама определя какви действия счита за необходими, като те може да включват, но не изискват задължително използването на въоръжена сила.
Следователно задействането на член 5 не означава автоматично задължение за България да изпрати войски в чужбина. Освен това Украйна не е член на НАТО и не попада под гаранциите за колективна отбрана, предвидени в договора.
Решенията за изпращане на български войници извън страната се вземат от Народното събрание
В действителност вземането на решения за изпращане на български въоръжени сили извън страната е сред правомощията на Народното събрание, уредени в чл. 84 от Конституцията на България. През 2025 г. 51-ото Народно събрание приема Декларация за неучастие на български въоръжени сили във военни действия на територията на Украйна. Документът изразява политическа позиция, но не представлява законова забрана за изпращането на военнослужещи в евентуална международна мисия.
Въпреки че президентът няма правомощия сам да промени тази позиция, преди първия тур на изборите темата беше засегната от другия основен претендент за поста Илияна Йотова. На среща със симпатизанти във Варна тя заяви: „Докато съм президент и ако ми гласувате доверие, нито един български войник няма да отиде в Украйна“
Твърденията, че България ще изпраща войници в Украйна, са познати още от 2022 г.
Публикации, които плашат с предстоящо изпращане на български войници в Украйна, се разпространяват от самото начало на войната. Екипът на Factcheck.bg за пръв път документира споделянето им в социалните мрежи още през февруари 2022 г. Още тогава потребители разпространяват снимки на повиквателни от структурите на Централното военно окръжие с внушения, че е в ход мобилизация за участие във военните действия в Украйна.
В действителност повиквателните са част от рутинна дейност на военните окръжия за актуализиране на базата данни за хората от военния резерв и военния запас – дейност, която се извършва и преди началото на войната в Украйна и няма пряко отношение към нея. Споделянето на повиквателни в социалните мрежи с твърдения, че те са част от явна или скрита мобилизация, се повтаря периодично през следващите години, въпреки че твърденията неведнъж са опровергавани от Министерството на отбраната.
През февруари 2023 г. темата за изпращането на български военни в Украйна започва да се използва и за политически цели от партии като БСП и „Възраждане“. Повод за това става решение на Министерския съвет за изпълнение на решение на Народното събрание за оказване на военна и военно-техническа подкрепа на Украйна.
С решението се разрешава участието на военнослужещи от въоръжените сили на Република България в Мисията на ЕС за военно подпомагане на Украйна (European Union Military Assistance Mission in Ukraine – EUMAM) за срока на мисията. Решението на Народното събрание, за което става въпрос, е от 9 декември 2022 г. Участието в мисията не предвижда действия на територията на Украйна – част от тях са в Белгия, други в Полша, Германия или България.
Внушенията за предстоящо „въвличане във войната“ в Украйна бяха използвани и в навечерието на приемането на еврото. Около средата на 2025 г. в социалните мрежи се разпространяваха публикации, според които присъединяването на България към еврозоната автоматично би довело до включване на страната в бойните действия.
Още през 2023 г. проверка на Factcheck.bg показа, че тези твърдения са част от обширна дезинформационна операция, фокусирана върху държавите от Централна и Източна Европа. Освен в България, публикации насаждащи на страх от предстояща мобилизация или изпращане на военни части да се сражават в Украйна се разпространяват в страни като Полша и Чехия, включително по време на предизборни кампании.
Проверено
Приписваният на кандидата за президент Андрей Гюров цитат, в който той казва, че като върховен главнокомандващ би бил длъжен да изпрати войски в Украйна при активиране на чл. 5 от Северноатлантическия договор, е изфабрикуван. От пресцентъра на инициативния комитет, издигнал Гюров за президент, категорично отрекоха пред Factcheck.bg той да е казвал подобни думи. Разпространението на изфабрикувания цитат е част от дезинформационна кампания, която използва страха от война като средство за въздействие върху поведението на българските избиратели.
