Служебното правителство вдига корпоративния данък на 15%?

“Това, което ни направи впечатление, че ОИСР публикува списък на 1 юли, в който ние с интерес установихме, че фигурира България. Не фигурират държави като Унгария, Ирландия, Естония. Този списък е от държави, които са съгласни да се увеличи корпоративният данък на 15 %. Да припомним, че в България корпоративният данък е 10 % от много години. Тоест, за българския бизнес това значи 50% увеличение на данъка. Доста усилие ни отне да видим, че под т. 17 от заседание на МС от 30 юни е било взето това решение България да повиши своя данък на 15 %. Без обществено обсъждане, без дискусия, България се съгласява да увеличим данъчната тежест с поне 50 %.”

Цитатът е от изказване на икономическия експерт на ПП ГЕРБ Александър Иванов и е направено на специална пресконференция в централата на партията на 5 юли 2021 г. Поводът е публикация в официалния сайт на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от 1 юли, която представлява информация за резултатите от двудневните преговори в т.нар. “приобщаващ формат” на ОИСР между 139 държави и юрисдикции за въвеждането на двустълбова реформа на международните данъчни правила. 

В информацията от ОИСР се вижда, че България се е присъединила към призивите на 130 от общо 139-те държави участници за промяна на правилата. 

Твърдението на ГЕРБ по същество е невярно, тъй като подобно правителствено решение не е било взето.. 

Какво всъщност подкрепи България? 

В началото на юли България участва в изявление, което по принцип подкрепя идеята за международна данъчна реформа. Решението за подкрепата е взето на заседание на Министерски съвет от 30 юни на тази година. Това обаче не означава, че промените са приети, нито че България задължително ще транспонира разпоредбите. 

Всъщност става дума за промяна на облагането на транснационални компании. От една страна, ако реформата бъде приета, тя ще гарантира, че именно тези компании ще се облагат с минимален корпоративен данък от 15% и че ще плащат данък там, където физически оперират, независимо къде се намират техните централи.

Засега е известно, че под “ударите” на новите правила ще попаднат всички компании с минимален оборот от 750 млн. долара в една държава, с минимален марж на печалба от 10% и с глобален оборот от поне 24 млрд. долара (20 млрд. евро). От споразумението ще бъдат изключени някои сектори като финансовия и шипинг бизнеса.

Тоест – всички компании, които не влизат в оповестените нива на оборот и печалба, няма да бъдат засегнати от реформата. Или казано по-просто – българските компании няма да попаднат под новите разпоредби, защото няма родна фирма, която да отговаря на условията към този момент. Те ще продължават да плащат корпоративен данък от 10%, докато Народното събрание не реши да го промени, но дори да го направи, то няма да бъде следствие на проведената в началото на юли среща, а в резултат на вътрешнополитически решения. 

Към този момент няма нито една българска компания, която да отговаря на изискванията за вдигането на корпоративния данък до 15%. Вероятно има няколко международни търговски вериги, които ще бъдат подложени на по-високо облагане, но в момента и това не може да бъде гарантирано. 

Първо, защото, ако реформата бъде приета, то тя ще започне да действа най-рано през 2023 г. и второ – защото, за да бъде тя действаща в България трябва да премине първо през ратификация и конституирането на съответните законови разпоредби. За това е нужно да има действащо Народно събрание. 

На заседанието на Министерския съвет на 30 юни всъщност е  приета преговорната позиция на страната ни по темата. Важно е да се отбележи, че България е склонна да подкрепи реформата, но под условие. В решението на Министерски съвет от 30 юни е записано, че „нашата страна смята, че новата международна данъчна структура трябва да отчита икономическите, географските, демографските и геополитическите особености на всяка страна, че минималната данъчна ставка трябва да се прилага за международни корпорации с над 750 млн. евро оборот, както и да не се прилага за компании, базирани в страна членка с голям брой работници.“ Последното означава, че ще се настоява разпоредбите да не важат за компании, които осигуряват значителна заетост в страна членка. 

Голямата картина

Разговорите по реформата започнаха още през 2015 г. под формата на инициатива на ОИСР BEPS. В началото на тази година планът бе форсиран от новата американска администрация и бе приет от повечето големи европейски държави. Впоследствие той бе одобрен и от Г-7, а впоследстиве и от споменатите вече 131 различни държави и юрисдикции. 

Идеята зад реформата е да се спре данъчното състезание между отделните държави, които опитват с ниски корпоративни данъци да привлекат големи чужди инвеститори. Според големите държави, автори на предложението, така ще се гарантира, че част от парите, изкарани на едно конкретно място, ще останат там под формата на данъци и че големите технологични гиганти ще заплащат своя справедлив дял към обществото. 

Очаква се, че държавите ще успеят да събират около 150 млрд. долара от повишената ставка, ако тя бъде приета в предложените в момента параметри.

ПРОВЕРЕНО:

Твърдението на ГЕРБ, че служебното правителство е взело решение България да повиши корпоративния данък на 15 % не отговаря на истината. 

Публикацията е създадена с подкрепата на Европейския съюз. Отговорността за съдържанието е изцяло на Factcheck.bg.

Публикацията е създадена с подкрепата на Европейския съюз. Отговорността за съдържанието е изцяло на Factcheck.bg.

Йордан Бързаков
Йордан Бързаков е завършил Немската езикова гимназия в Благоевград, след което става възпитаник на Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет „Климент Охридски“. Професионалният му път започва в предаването „Господари на ефира“, преминава през други телевизионни проекти и няколко печатни медии. От 2019 г. работи в Клуб Z. Занимава се основно с финанси, икономика, енергетика и транспорт. Публикува и по теми, свързани с Близкия изток и региона.

Абонирайте се за нашия бюлетин

    Още по темата

    Категории

    Още от рубриката