След 1989 г. националният референдум се утвърждава в Конституцията като инструмент на пряката демокрация. На практика обаче се използва рядко, трудно и често без резултат. Зад процедурната фасада стои дълбока институционална съпротива – от законови ограничения и партийна математика до конституционни спирачки. Историята на проведените и осуетени референдуми след 2013 г. показва не просто дефицит на пряка демокрация, а системен сблъсък между както между гражданска инициатива и политическа целесъобразност, така и между изцяло политически играчи.
Factcheck.bg проследи историята на проведените или блокираните национални референдуми в България след 2013 г. Тя показва как институционалният дизайн, партийната логика и конституционните ограничения превръщат народното допитване от инструмент на демокрацията в поле за институционален сблъсък и политически манипулации.
Вижте повече във видеото.
